Съгласно статистиката, средният брой крави отглеждани в едно стопанство в България, е 18 броя. Това означава, че стопанства, в които се отглеждат под 5 крави, са малки. Това е чисто математически. Съгласно действащите Наредби за малки, трябва да се смятат тези ферми, в които се отглеждат под 20 крави. Защото с такъв брой отглеждани крави те не могат да влязат в интервенцията за обвързана подкрепа. Да приемем, че това са малките стопанства – до 20 крави. В половината от тях фермерите се спукват от работа, те са най-ощетени от мандраджиите, защото нямат количество мляко. Обикновено работят и на друго място, защото парите от млякото не стигат да хранят семейството. Да не сте на тяхното място. Оцеляват само защото работят денонощно и успяват да продадат някоя бутилка мляко по ъглите и да вземат двата лева. Така ли трябва да изглежда върналият се на село млад човек. Определено не.
Другата половина от малките фермери са тарикатите. Те не хвърлят никакви усилия да отглеждат добре животните си, не инвестират нищо. Доволни са от всичко, което даде кравата и държавата. За тях няма значение колко – дали 1-лв или 100 лева. Разбира се, че участват в сивата икономика и да се благодарят на това, че в България няма силни контролни органи и организации на защитници на животните. Досега да бяха ги затворили.
Нека да не се игнорират големите ферми и собствениците им, да стоят като наказани ученици, когато стане дума за подпомагане или субсидии. Както казах средният брой на отглежданите крави в нашите ферми е 18бр. Как мислите, ще могат ли тези ферми да ни изхранят.
Давам само пример. Една от най-големите ферми у нас, дневно изпраща 40 000 кг мляко за мандрите. Това означава, че 40 000 семейства ще пият мляко за закуска или 7000 семейства ще имат сирене за една седмица. И това за един ден. Към това прибавете 40 работника във фермата, жители на селото. Има заплати, има хляб. 160 човека от селото имат социален живот. Интересно нали. Във взаимоотношенията малки-средни-големи, трябва час по-скоро да се намерят допирните точки, всички да са доволни и да произвеждат колкото може повече.
И стигнахме до селекцията, която е също на преден план в стратегията на Министерството. За съжаление тя е замръзнала във времето. Министърът също знае това и не случайно подписа договор за помощ от страна на Франция по отношение селекцията в говедовъдството. Отворено обаче остана предложението за помощ от страна на американска фирма за подпомагане на млечното ни говедовъдство. Нашата наука се изказа негативно относно направеното предложение и папките все още са в чакалнята. Селекцията ни, е на ниво 80-те години на миналия век. Хората работят вече по над 50 признака при селекционирането на кравите, ние освен признака количество мляко и отчасти протеин, сме скарани с другите признаци. Хората вече въведоха признаци за дълголетие, метан, дори икономически такива. Генотипирането е като играчка, за нас все още е загадка и химера. За кръстосването, което трябва да е приоритет за страната ни, за да се използва хетерозисния ефект, да се намали стихийния инбридинг, което увеличава устойчивостта на животните, у нас не се говори. На практика думите кръстосване, кросбрединг, хетерозис са лоши думи.
Чудесата не се случват само в приказките. Сега се случиха и у нас по отношение на селекцията. Младите фермери от Асоциацията за развъждане на Абърдийн Ангус и Херефорд – Сливен, развързаха възела генотипиране. Направиха го сами, без помощта на „големите“ в случая „малки“. Преди две години бяха изпратени първите косми от опашките на юниците ни. Фермерите платиха от джоба си изследванията и съответно получиха резултатите за генотипа на животните, за които бяха изпратени проби. След няколко изпращания на косми до лабораторията, един от фермерите ми каза: – Не вярвах, но е факт, каквото казват гените, е истина. Аз правих записи и съответните измерения на няколко животни и съпоставих резултатите от генотипирането и от измеренията. Всичко съвпада. Връщаха ми оценките за моите животни сравнявани с един милион такива от цяла Европа. Първите ми животни получиха средни оценки – четворки. След две години работа, последните ми резултати отпреди няколко дни, показват за младите ми животни, че вече имат оценка над 6, дори и 7.
Най-важното е, че първите започнали генотипирането, увлякоха и много от младите след себе си. В момента над 40 фермера от асоциацията изпращат проби до лабораторията от три месодайни породи. Разбрах, че и другата месодайна асоциация почва работа по този въпрос. Повярвайте ми, това си е направо революция в нашата селекция. Браво на момчетата. На една от срещите си в МЗ предложих тези младежи да бъдат изпратени да посетят някой голям генетичен център в Европа. Те заслужават това.
И накрая нещо за „пилците“
В края на годината се броят пилците, и дано агростатистика да ги преброй точно, за да се знае къде сме и какво трябва да правим. Прогнозата хич не е оптимистична. С мъка ще достигнем вероятно миналогодишните нива при производството на месо, и то най-вече на свинското и пилешкото. Докато при говеждото и агнешкото картинката си е направо в черно. Определено няма да има пари от тези два продукта. При млякото може да се достигне миналогодишното ниво и поради по-високите цени на млечните продукти ще, се отчете и дори ръст на приходите. Овчето и биволското мляко ще са по-малко от миналата година, докато козето ще е малко в повече. При месото е, да се смееш ли да плачеш ли. До края на октомври в кланици са заклани /по-малко от 200 000 агнета и овце, при наличието на над един милион овце майки и кози майки/, а това е единственото законно място където могат да се колят животни за продажба на месо..
Лабиринта животновъдство е жесток и засега няма изход от него. Действително положението в сектор мляко е много тежко. От днес, след първият паднал сняг, ще стане направо плачевно. Защо някой от висшите служители на страната, било 
министър на финансите или някои от зам.-председателите не отиде като стажант само един ден в една ферма. Няма нищо срамно в това. Президентът на Франция прекара 16 часа с животновъдите по време на една изложба съвсем скоро. Министър председателят, на една от немските провинции, цял ден беше до фермер и вършеше това, което вършеше и той. Много фермери са съгласни да посрещнат такива гости. Но бъдете сигурни в едно, още на другия ден ще има ефект.
Михаил Михайлов
