Рубриката води от Михаил Михайлов 
Наистина нищо важно не се случи с нашето земеделие през изминалата вече седмица. Все пак имаше акценти, които трябва да се разгледат.
Правилата на играта: За мене най-важното за седмицата бе започналите вече среща с фермерите, във връзка с разясняване правилата „на играта“ – наречена подпомагане.
Поздрави за МЗ за бързата организация на тези срещи. Преди първата среща изрично известих фермерите два часа да оставят кравите и да отидат на тези срещи. И там да питат най-вече за детайлите. Именно те обръщат каруцата на финалната права. Оказа се, че имаше пропуски и от двете страни. Информацията ми показва, че лекторите не са могли да отговорят убедително на въпросите свързани с Модул „Мляко“ при овцете, козите и биволите.
Разбира се, имало е и други въпроси, за които е нямало отговор, защото промените в Наредба 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, още не са приети и публикувани в ДВ.
Среща на „богопомазаните“. Не можах да намеря най-близката дума, но от държането на няколко организации през последните месеци, излиза, че е така. Съвсем тихичко, сякаш, като по терлички се е провела среща на министър Тахов с ръководството на БАК. В новините на МЗ въобще не се споменава нищо за тази среща, която е проведена в четвъртък, а петък все пак бе работен ден. Единствената информация дойде и то само от някои медии.
Разглежданите въпроси се повтарят вече една година, и вероятно ще е още много време така.
Как си въобразяват фермерите, че държавата ще им даде власт, чрез закон за браншовите организации.
Държавата в никакъв случаи няма да разреши друг да има на входа и изхода.
Второто е, че БАК определено в момента е най-силната организация, но в нея не членуват всички фермери на страната, а само няколко хиляди, и те не могат да ги представляват. И в крайна сметка това е организация, в която членуват десетина организации. Интересно е, как ще реагира министърът, доколкото зная и другата камара е подала писмо за среща, а вероятно и третата ще подаде. Има и други организации, които също се гласят да искат срещи. Едва ли ще има бърз резултат от подобни срещи, а ние се нуждаем именно от това. За това говорят и първите отчетени статистически резултати, по отношение на производството на животинска продукция.
Форума по генетика на автохтонните. На този форум направих изказвания, относно, които получих и въпроси. След въпросът обаче следва и отговор.
Продуктивност – вече няколко пъти ми правят забележка, когато кажа, че средната млечност на крава, от млечно направление, е ниска. Ами цитирам им цифри взети от Евростат, какво по вярно от това. Вярно е, имаме РА, в които животните са с много висока млечност, но броят на тези животни не е голям. Продуктивността при бракуване на животни не може да се задържи или увеличи от селекционираните крави, защото и от тези стада се бракуват крави.
Кръстосването: това изказване е за стада, които не са на най-високото ниво на дадената популация. Тяхното предназначение е най-вече да произвеждат повече продукция съответно с по-малко разходи. Това не се отнася за стада, които произвеждат юници за разплод. Хората го правят с години и имат повече мляко и месо от нас.
Инбридинга: тук нищо не е ясно и трябва веднага работа по това.
Бъдещето: в интервюто забравих да кажа най-важното, какво трябва да бъде бъдещето.
За него говорят само политиците, които без да са ходили на село или ако са ходили да вкусят чевермето, вероятно не са видели животновъдството на днешните села. Въпреки това продължават да ни набиват в главите, как трябва младите хора да се върнат на село, как да започнат да гледат животни, как ще се напълни читалището с хора и ще се създадат работни места.
Говори се за подпомагане на новобранците, то има и такова, но за какво ще стигне то. Освен това, всички местни активи имащи отношение към животновъдството по селата, са вече са разпределени много отдавна. То става и ясно от репортажите, които се дават с новите животновъди – или бъркат мармалад, сирене в тенджери или лютеница в тави.
Поклон пред тези хора, ама това не храни нацията.
В момента нямаме визия как трябва да изглежда това бъдеще. Кравите в селския двор, по няколко бройки съвсем скоро няма да ги има. Стопанства с 20-30 крави също няма да ги има, защото просто сметките не излизат. В момента те ползват „затварянето на очите“ от контролните органи, но всяко нещо с времето си. Може да се пробва с модул от 100 бр животни – 60 крави за доене и робот, 30 сухостоини и юници и още десетина телета. Някои, ако иска да отглежда повече крави прави още един или повече модула.
И идва реда на големите ферми. Колкото и някои да ги плюят в момента, това е печелившата формула. Например в Чехия, Словакия, Унгария, ако искате и Дания, средният брой крави във ферма е 400, и нещата при тях се развиват много добре. Гърците почти са направили това. Имат 2000 ферми за мляко, отглеждат 70 000 бр крави за мляко, и получават толкова мляко, колкото ние от 170 000 бр.
За бъдещето на млечното говедовъдство вероятно има много становища, но те трябва да се сложат на масата и се започне обсъждането им.
И последно, но и най-важното – няма доячи на крави. Последствията от това са само едно – ликвидиране на фермата.
Михаил Михайлов
