Сектор „Животновъдство“ навлиза в ключов етап на подготовка за Кампания 2026, след като Министерството на земеделието и храните поиска от браншовите организации до 11 декември да представят конкретни предложения за начина, по който фермерите ще доказват реализацията на мляко, млечни продукти и животни. Това е част от предстоящите промени в Стратегическия план и ще определи как ще се разпределя обвързаната подкрепа през следващите години.
Какво се променя?
За първи път реализацията ще трябва да бъде доказуема на ниво стопанство, а не само спрямо заявените по интервенции животни. Това означава, че фермерите ще трябва да представят документи за произведени и продадени количества, независимо дали цялото стадо е включено в дадена схема.
Мотивът на МЗХ е да се постигне по-реалистична картина на производството и да се затвърди принципът „подкрепа за реални производители“.
Защо това е важно за сектора?
През последните години темата за реализацията беше повдигана многократно от различни организации — най-вече поради съмнения, че част от средствата попадат в стопанства, които не реализират продукция, но кандидатстват по схемите.
Очакванията са новите правила да:
– ограничат злоупотребите,
– осигурят по-справедливо разпределение на средствата,
– дадат предимство на стопанствата, които реално произвеждат и продават.
Какво ще се доказва?
Тук е и най-спорният момент — точните минимални количества. Те още не са определени. От министерството изискват предложения именно по този въпрос:
– минимални обеми мляко за доказване,
– еквиваленти при млечни продукти,
– минимален брой реализирани животни,
– възможни коефициенти за различните направления (например за овце–майки, кози, говеда, биволи).
Предишните правила използваха различни механизми, при които реализацията се основаваше на отчетени количества или продадени животни, а конкретните изисквания се определяха по отделни интервенции. Сега обаче се планира унифициран и по-строг подход, при който фокусът е върху реалния пазарен оборот в рамките на едно стопанство.
Какво следва оттук нататък?
Процесът ще премине през няколко етапа:
- Браншът изпраща предложенията си (до 11 декември).
- МЗХ обобщава и подлага вариантите на обсъждане.
- Избира се окончателен модел, който да залегне в правилата за обвързаната подкрепа.
- Промените ще се регламентират в националното законодателство — за да бъдат ясни на фермерите още преди старта на Кампания 2026.
Според информация от ресорните структури, Комитетът по наблюдение вече е одобрил въвеждането на изискването за доказване на реализация на стопанско ниво в края на 2025 г. Сега остава да бъдат определени конкретните прагове, под които кандидатстването няма да бъде признато.
Какви са опасенията на фермерите?
В сектора се чуват притеснения по няколко линии:
– дали изискваните минимални количества ще са реалистични за по-малките ферми;
– как ще се доказва реализация при клане в собствени обекти или директни продажби;
– как ще бъдат отчетени сезонните особености при овцевъдството и козевъдството;
– дали новите правила няма да увеличат административната тежест.
Браншовите организации настояват правилата да бъдат съобразени с реалните пазарни условия и да не поставят малките производители в неравностойно положение.
Позиции на браншовите организации: какво предлага секторът?
Подготовката за новите правила за доказване на реализацията постави челните браншови организации в животновъдството в ситуация да търсят обща позиция. Макар да има различия между структурите, няколко основни линии вече се открояват.
Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ)
От съюза традиционно подкрепят въвеждането на доказуема реализация, тъй като смятат, че това ще намали сивите практики. Те настояват министерството да въведе ясно разписана формула за изчисляване на праговете — не само по количество мляко, но и по реално реализирани животни, включително при угояване. НСГБ също подчертава необходимостта от по-добра синхронизация между БАБХ, НАП и ИСАК, за да се избегне двойно докладване.
Национална асоциация на животновъдите (НАЖ)
Организацията настоява методиката да бъде еднакво приложима за всички направления, но да допуска корекции според мащаба на стопанството. Според тях минималните количества трябва да са реалистични и да отразяват средните добиви в България, а не да копират модели от държави с по-висока продуктивност. НАЖ предупреждава, че твърде високи изисквания могат да извадят от схемите дребните фермери, които често работят в по-трудни условия.
Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
НОКА поставя акцент върху сезонността в сектора. При овцете и козите пикът на млеконадоя е кратък, а реализацията на агнета и ярета е силно концентрирана във времето. Затова те настояват изискванията да не бъдат фиксирани като годишни абсолютни стойности, а да отчитат биологичните особености на видовете. Организацията също предлага да бъдат признати продажбите в малки количества — включително директните доставки и кратките вериги.
Асоциации в сектор „Месодайно животновъдство“
Структурите, представляващи месодайните говеда, приветстват идеята за доказваема реализация, но настояват тя да бъде обвързана с реални пазарни цени. Според тях при угоителните стопанства показателят „реализирани животни“ е по-подходящ от млечните еквиваленти, които не се отнасят до техния модел на производство.
Организации на преработвателите
Преработвателният сектор също изразява позиция: необходимо е въвеждане на норми, които да стимулират фермерите да продават суровина към регистрирани мандри, вместо към нерегламентирани пунктове. Част от представителите предлагат въвеждането на облекчен документален пакет за малките производители, но с категорична проверка за проследимост на продукта.
