В края на октомври турски говедовъди съобщават за цени до 620 турски лири (11,11 евро), за килограм кланично тегло. Други посочват 660 турски лири или (11,83 евро), но при плащане след 15 дни.
Зад тези числа стои един много по-важен въпрос: ще стигнат ли парите от продаденото говедо, за да започне следващото угояване?
Поглеждаме към говедовъдите в Турция. Разговорът за цените започва от кланицата, но много бързо се връща в обора. Там всеки ден се отваря нов чувал с фураж.
Животното може вече да е готово за продажба, но ако стопанинът го задържи още седмица в очакване на по-добра цена, тази седмица също струва пари. А ако го предаде днес, може да чака още десет или петнайсет дни, преди да получи договорената сума.
Това е сметка, която българският говедовъд познава отлично.
След продажбата идват плащанията за фураж, ветеринарни разходи и всичко останало по угояването. После трябва да останат средства и за покупката на следващото животно.
Именно около тази сметка се върти разговорът между турските стопани.
Цените са различни, но проблемът е един и същ
Турско земеделско издание събира коментари от фермерска платформа, в които се посочват цени от 570 до 660 турски лири, или от около 10,21–11,83 евро, за килограм кланично тегло.
Част от стопаните разказват каква оферта са получили. Други съобщават при какви условия вече са предали животните си.
При някои сделки се говори за плащане след 10 дни, а при други – след 15 дни.
На пръв поглед разликата е само в цената. В действителност срокът за плащане може да се окаже също толкова важен.
Какво тежи повече – цената или срокът за плащане?
За стопанина тези дни имат значение.
Ако между предаването на животното и получаването на парите трябва да се плати доставка на фураж, средствата трябва да дойдат от наличния оборот. Ако предстои покупка на животно за следващо угояване, чакането може да отложи и нея.
Затова по-високата цена невинаги означава по-добра сделка.
Важното е кога парите реално ще влязат в стопанството.
Фермерът не плаща фуража с обещание за добра цена. Плаща го с пари.
Какво показват данните от кланиците
Турският Национален съвет по червеното месо публикува отделна справка по данни от кланици и месокомбинати.
На 5 ноември средната отчетена цена е 594,93 турски лири (10,59 евро), за килограм телешки труп.
Бюлетинът посочва цена при плащане в брой и без приспадане на 2% фира.
Това е средна стойност от регионалните данни. Тя не е същото като отделните оферти и сделки, за които съобщават самите фермери. Условията могат да бъдат различни – както по отношение на цената, така и на срока за плащане.
Големият въпрос: ще има ли пари за следващото животно?
В коментарите част от стопаните намират цените за ниски спрямо разходите си. Други обръщат внимание на нещо още по-важно – фермерът невинаги може да чака по-добра оферта.
Животното продължава да яде.
Разходите не чакат.
Задълженията имат падеж.
Дори когато продажбата покрие разходите по угояването, остава големият въпрос: на каква цена ще бъде купено следващото животно?
Точно тук се вижда истинската картина.
При сравнение на две оферти няма значение само цената на килограм. Трябва да се гледа за каква категория животно се отнася, какво кланично тегло ще бъде признато, какви удръжки ще има и най-вече – кога парите ще постъпят по сметката на стопанството.
И когато всичко това се сложи на масата, въпросът в турския обор е същият като в българския:
След тази продажба ще останат ли достатъчно пари, за да започне следващото угояване?
