11. Колко бързо трябва да се подаде заявлението?
Тук българските правила са особено конкретни.
За изплащане на обезщетение собственикът трябва да подаде заявление до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните в срок до три работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или от смъртта на животните, когато смъртта е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на заболяване по съответния ред.
Същият срок се прилага и за случаите, когато са унищожени зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи. (Експертис)
Към заявлението се прилагат необходимите документи, предвидени в закона и наредбата.
Затова при огнище или съмнение за заболяване стопанинът не бива да разчита на принципа „ще видим после“.
Трите работни дни не са формалност. Те са част от процедурата по получаване на обезщетението.
При такава ситуация сроковете, протоколите и документите са част от самото право на обезщетение.
12. Какво трябва да бъде документирано?
При умъртвяване или унищожаване на животни в България се съставят официални протоколи под контрола на определената комисия.
Протоколът за унищожаване на животни съдържа данни като:
- датата и мястото на умъртвяването;
- състава на комисията;
- вида, броя и идентификационните номера на животните;
- категорията, възрастта и теглото на животните;
- породата, линията или хибрида;
- данните на собственика и адреса за кореспонденция;
- регистрационния номер и местонахождението на животновъдния обект;
- информация за установените нарушения, когато има такива.
При унищожаване на зародишни продукти, суровини, храни от животински произход, странични животински продукти, фуражи и инвентар протоколът съдържа съответно данни за датата и мястото, вида и количеството на унищожените материали, собственика и обекта, както и информация за установени нарушения и за констатираното огнище.
Когато труповете на животните се унищожават чрез загробване, се съставя отделен протокол, в който се посочват и броят и идентификационните номера на загробените животни, както и техният вид, категория, възраст, тегло и порода.
Това обяснява защо правилната идентификация на животните е толкова важна.
Ако данните във фермата не съвпадат с официалните регистри, проблемът вече не е само административен.
Той може да се превърне и във финансов.
13. Кога се издава актът за обезщетение?
В България директорът на областната дирекция по безопасност на храните съставя акт за обезщетение по утвърден образец.
Според действащата наредба актът се съставя в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или от смъртта на животните, когато тя е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на заболяване от съответния списък.
Към акта се прилагат необходимите документи – заповеди, лабораторни резултати, протоколи за унищожаване, документи за оценка на стойността, документи за застраховка и, когато е приложимо, документите за наложена редукция на обезщетението.
След влизането на акта в сила обезщетението се изплаща в срок до 30 дни със средства от бюджета на Българската агенция по безопасност на храните или с целево предоставени средства от държавния бюджет.
Така на практика процедурата има няколко отделни етапа:
умъртвяване или унищожаване → заявление до три работни дни → проверка на документите → акт до 30 работни дни → влизане на акта в сила → плащане до 30 дни.
14. Какво става, ако животните са застраховани?
И тук има важна подробност.
При подаване на заявлението собственикът трябва да представи декларация, че животните и съответният обект не са застраховани.
Ако животните или обектът са застраховани, вместо такава декларация се представя документ от застрахователя, в който е посочен размерът на дължимото обезщетение.
Ако има изплатено обезщетение от застраховател, държавното обезщетение се изплаща в размер на разликата между сумата, определена по законовия ред, и изплатената от застрахователя сума.
Така отново се избягва двойното компенсиране на една и съща загуба.
С други думи, ако за дадено животно или имущество вече е получена сума от застраховател, тази сума не се игнорира при изчисляването на държавното обезщетение.
15. А всички заболявания ли дават право на обезщетение?
Не.
И това е важно да бъде казано ясно.
Европейското законодателство разделя заболяванията по категории и за различните категории са предвидени различни цели и мерки.
Българската система за обезщетяване също не представлява обща застраховка срещу всяка болест, която може да се появи в една ферма.
Специалната българска наредба се отнася до обезщетяването при прилагане от Българската агенция по безопасност на храните на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и храните.
Следователно при конкретен случай трябва да се проверят няколко неща:
- За каква болест става дума?
- Какъв е животинският вид?
- Каква мярка е разпоредена?
- Има ли официално обявено съмнение или огнище?
- Попада ли случаят в обхвата на закона и наредбата?
- Регистриран ли е животновъдният обект?
- Спазени ли са ветеринарните изисквания?
- Какви документи са налични?
- Как е определена стойността на животните?
- Има ли застрахователно обезщетение?
Едва след проверката на тези обстоятелства може да се каже дали конкретният стопанин има право на обезщетение и какъв ще бъде неговият размер.
16. Какво става със стопанствата около огнището?
Наличието на защитна или надзорна зона не означава автоматично, че всички животни в нея ще бъдат умъртвени.
Мерките зависят от конкретната болест, вида животни, епидемиологичната ситуация и оценката на риска.
Може да има забрани или ограничения за движение на животни, продукти и други материали.
В определени случаи движенията могат да бъдат разрешени при спазване на конкретни условия и след разрешение или контрол от компетентния орган.
Именно тук икономическият ефект може да бъде сериозен, дори когато стадото не е унищожено.
Фермерът може да се окаже в ситуация, при която:
животните не могат да бъдат продадени → транспортът е ограничен → продукцията не може да бъде изнесена → разходите продължават → приходите намаляват.
Това е една от причините контролът на заразните заболявания да бъде не само ветеринарен, но и икономически въпрос.
Важно е обаче да се направи разграничение:
ограничението на движението само по себе си не означава автоматично право на обезщетение за всички пропуснати приходи.
Системата за обезщетяване покрива конкретните случаи, посочени в закона и наредбата. Загубите от спад на продажбите, невъзможност за доставка или други косвени икономически последици не се превръщат автоматично в обезщетение само защото стопанството се намира в зона с ограничения.
17. Каква е ролята на Българската агенция по безопасност на храните?
Българската агенция по безопасност на храните не е само институцията, която изплаща обезщетението.
Тя участва в цялата система за контрол на заболяванията.
При съмнение и потвърждение се извършват проверки, вземат се проби, въвеждат се мерки и се контролира изпълнението им.
При ликвидиране на огнище унищожаването на животните и съответните материали се извършва под официален контрол.
Комисията, определена по съответния ред, присъства при унищожаването и съставя необходимите протоколи. Именно тези документи след това стават част от процедурата по определяне и изплащане на обезщетението.
Това означава, че Българската агенция по безопасност на храните на практика стои в началото, средата и края на процедурата:
проверка → диагностика → мерки → контрол → документиране → обезщетение.
18. Какво е задължението на фермера?
Отговорността на стопанина не започва в деня, в който се появи болестта.
Тя започва много по-рано.
Животновъдът трябва да:
- поддържа правилна идентификация и регистрация на животните;
- води необходимите регистри;
- следи здравословното състояние на стадото;
- спазва правилата за биосигурност;
- съобщава своевременно за съмнения и необичайна смъртност;
- допуска ветеринарните органи до животните;
- спазва наложените ограничения;
- поддържа необходимите документи;
- съдейства при извършването на изследванията;
- изпълнява разпоредените ветеринарни мерки.
Особено важно е стопанинът да разполага с актуални данни за животните си.
Когато дойде тежката ситуация, тогава вече не е моментът да се установява колко животни всъщност има във фермата.
Именно затова нормативната уредба поставя толкова голям акцент върху идентификацията, регистрите, инвентаризацията и плана за действия при заразна болест.
При нарушения обезщетението може да бъде намалено. Действащата наредба предвижда 10%, 20% или 40% редукция според вида на нарушението.
При 10% намаление например попадат некоректно отразени данни за животните, непълни данни за извършена инвентаризация, неактуален списък на персонала или неактуален план за спешни мерки.
При 20% се включват по-сериозни несъответствия, сред които разминаване между данните в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните и реално наличните животни, липса на регистър на животните, липса на дневник за лечебно-профилактичните мероприятия, липса на данни за инвентаризация, списък на персонала или план за спешни мерки.
40% редукция е предвидена в специален случай при повторно населване на животновъден обект след предишно огнище, когато при последващо изследване отново се установи заболяване и е останало неотстранено определено нарушение.
Затова изводът е прост:
биосигурността, регистрацията и документите не са чиновническа работа заради самите документи. Те могат да струват реални пари на стопанина, ако някога се стигне до огнище и принудително унищожаване на животни.
Следва:
1 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
2 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
3 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
4 част/ Кой плаща, ако животните бъдат умъртвени заради болест? Как работи системата в ЕС и България
