Всяко нещо си има лимит. Лимит на търпението, лимит на мълчанието, лимит на компромисите. Но идва момент, в който на човек просто му писва.
Писва му да обясняват вместо него, да решават вместо него, да се отнасят с него така, сякаш е вещ, която трябва само да стои на правилното място и да изпълнява правилното движение.
Защото има и такъв танц. Докато следваш ритъма, всичко е спокойно. Но в момента, в който спреш да играеш правилния танц, нещо се променя. Изведнъж ставаш неудобен. После труден. А накрая, ако не се вписваш в очакваните движения, вече си и „лошият“.
Не защото си направил нещо лошо, а защото не си направил това, което се очаква от теб. И тогава започваш да разбираш колко относителни могат да бъдат някои определения. Удобният човек е добър, неудобният човек е проблем. Мълчаливият е разумен, задаващият въпроси е подозрителен. Съгласяващият се е конструктивен, а несъгласяващият се вече „създава напрежение“.
Има обаче нещо, което не бива да се приема за нормално. Държание, което унижава, отношение, което поставя човек по-ниско, и опит някой друг да решава вместо него какво може да мисли, казва или пита. Това не е нормално отношение и не бива да се толерира.
До един момент човек може да подминава всичко това. Може да замълчи, да преглътне, да продължи напред. Но всяко нещо си има лимит. И когато той бъде преминат, това говори лошо не за този, който е търпял, а за този, който е решил, че търпението няма край. По-силният не се познава по това колко може да натисне по-слабия. Познава се по това колко може да понесе, без да унижи другия.
Става дума за натрупването. За всички онези малки моменти, в които някой е решил, че може да определя кое е позволено, кое е удобно и кое не — а ти трябва само да се съгласяваш.
И още нещо — никой не може да си присвоява чужд труд, чужди усилия и чужди резултати, без да е положил и грам усилие за тях. Името върху нещо не променя кой го е създал. Мълчанието на човека, който е свършил работата, не превръща чуждото присвояване в заслуга.
Защото идва моментът, в който човек спира да се интересува дали въпросът му ще бъде удобен. Започва да се интересува единствено дали е честен.
А оттам нататък думите вече не могат да бъдат върнати обратно.
