Всеки, който е влизал в обора в 5 сутринта, знае, че животновъдството не е просто бизнес – то е начин на живот. През последните дни обаче официалната статистика от Министерството на земеделието и храните ни удари поредния звучен шамар. Цифрите са безмилостни и показват тенденция, която всички ние усещаме по селата, но вече я виждаме черно на бяло: за последните пет години фермите в България са намалели драстично – от 72 хиляди на едва 29 хиляди стопанства.
Това означава, че над 40 хиляди семейства са затворили вратите на своите обори, разпродали са животните и са се отказали. В същото време броят на общите животни в страната не е паднал толкова рязко. Какво означава това? Секторът се окрупнява. Малките изчезват, големите стават мегаструктури.
Къде е коренът на проблема?
Когато цената на фуражите, торовете и горивата хвърчи нагоре, а изкупната цена на млякото в мандрите редовно „играе“ надолу, малкият фермер няма полезен ход. Големият обор с 500 или 1000 крави може да си позволи да преговаря за цени, да купува суровини на едро с отстъпка и да инвестира в скъпа техника, която сменя човешката ръка.
За семейството с 20, 30 или 50 крави (или стотина овце) сметката просто спира да излиза. Те работят 365 дни в годината без почивен ден, а накрая парите едва стигат да си покрият вересиите в агроаптеката.
Какъв е изходът за средния и малкия животновъд?
Да се вдигнат ръцете и да се заколят животните е най-лесното, но и най-тъжното решение. Ако искаме да запазим българското традиционно животновъдство, фермерите трябва да погледнат истината в очите и да променят стратегията. Спасението не е в чакането на по-високи субсидии – те никога няма да са достатъчни. Изходът е в две посоки:
Сдружаване (Кооперация): Знаем, че у нас тази дума все още навява лоши спомени, но в Европа тя е закон за оцеляване. Ако 10 малки фермери от един регион се съберат, те могат да направят общ пункт за мляко, да купуват фураж директно от производителя на едро и да поставят условия на мандрите, вместо мандрите да им диктуват „вземи или остави“.
Затваряне на цикъла: Бъдещето на малката ферма е в собствената продукция. Вместо да даваш млякото на безценица, решението е мини-мандра, мобилен пункт или директни продажби на фермерски пазари. Потребителят в града търси истинско сирене и кашкавал и е готов да плати за тях честна цена, стига да знае, че идват от чиста ферма, а не от палмово масло.
Окрупняването е факт и никой няма да спре пазарната икономика. Но вместо да се предаваме, малките и средните стопанства трябва да започнат да мислят като модерни предприемачи, а не просто като хора с обор. Защото без българското мляко и месо, трапезата ни ще остане изцяло внос на прах и пластмаса.
