Броят на производителите на биологично мляко в Европейския съюз отчита сериозен спад, въпреки че потребителското търсене на такива продукти продължава да расте. Този парадокс поставя под въпрос постигането на европейските зелени цели и принуждава браншовите организации да настояват за незабавна промяна в селскостопанската политика на Общността.
Според данни на фермерските асоциации, през последните пет години между 10% и 15% от биологичните млечни ферми в редица европейски страни са прекратили тази дейност и са се върнали към конвенционалното производство. Проблемът е силно изразен в държави с развито говедовъдство като Германия, където само за изминалата година близо 400 биоферми са спрели работа, като по-голямата част от тях са специализирани в производството на мляко.
В същото време пазарът показва коренно различна тенденция – продажбите на биологични млечни продукти бележат ръст от 6.7% на годишна база. Поради тази причина ножицата между вътрешното производство в рамките на Европейския съюз и реалното потребление се разтваря все повече. Експертите предупреждават, че при тази динамика заложената политическа цел за над 25% биологично земеделие в ЕС става абсолютно недостижима.
Финансовият парадокс и регулаторният натиск
Основният въпрос е защо фермерите се отказват, при положение че изкупните цени на биологичната суровина са значително по-високи. Статистиката показва, че средната изкупна цена на биомлякото (при показатели 4% мазнини и 3.4% протеини) е достигала 0.66 евро за килограм. Това е с над една чевърт или с близо 0.14 евро повече в сравнение с парите, получавани от конвенционалните производители.
Оказва се обаче, че тази премия, изплащана от мандрите, не е достатъчна, за да покрие високите разходи и да направи сектора привлекателен за нови инвеститори. Фермерските съюзи виждат главната причина в непрактичното и твърде строго правно тълкуване на Регламента на ЕС за биологичното земеделие от страна на Европейската комисия.
Заплаха за плодородието на почвата
Сериозен структурен проблем в Европейския съюз е сериозният дисбаланс между биоземеделието и биоживотновъдството. Докато обработваемите площи, управлявани по биологичен начин, съставляват около 12%, то делът на биологичното животновъдство е едва около 6%.
Това несъответствие нарушава основния принцип на биологичното производство – затворения цикъл на хранителните вещества. Налице е сериозен недостиг на естествени торове, което води до намаляване на съдържанието на хумус в земята. Научни изследвания на Института Тюнен потвърждават, че в дългосрочен план липсата на достатъчно животни застрашава сериозно почвеното плодородие в биологичните стопанства.
Четири спешни искания за спасяване на сектора
За да се предотврати връщането на биологичния сектор обратно в нишата на пазара, браншът настоява за фундаментална промяна на курса в селскостопанската политика на ЕС чрез четири основни мерки:
Ясни и изпълними правила за животните – Изискванията за хуманно отношение към животните трябва да са съобразени с реалността във фермите, а не да са само на хартия.
Сигурност за инвестициите – Правилата не трябва да се променят постоянно в движение, за да знаят фермерите за какво си дават парите и да не фалират заради неочаквани нови закони.
Повече свобода за намиране на естествени торове – Тъй като биоторът не стига, на фермерите трябва да се разреши да си сътрудничат с обикновени (конвенционални) ферми или да използват инсталации за биогаз, за да подхранват почвата.
Повече пари за практична наука – Нужни са изследвания, които реално помагат на фермерите на терен да произвеждат по-лесно и по-ефективно.
Ако Европейската комисия и националните правителства не адаптират законовите разпоредби към практическите нужди на стопаните, биологичното селско стопанство е изправено пред дълбок структурен срив, който ще засегне не само икономиката на регионите, но и ще заличи екологичните ползи, преследвани от Общността.
