Първи впечатления от място
В момента се намирам в Мароко и впечатлението е толкова силно, колкото и неочаквано. Само през първия ден изминахме близо 600 километра и честно казано останах объркана, впечатлена и изненадана от това, което видях. Още първите часове на път разбиват една от най-упоритите представи – че това е изостанала държава от „третия свят“. Реалността се оказва съвсем различна. Страната работи, движи се и произвежда с темпо, което трудно може да бъде пренебрегнато.
Още от прозореца на автобуса започва да личи, че тук нищо не е оставено на самотек. Земята не стои празна, инфраструктурата не е изоставена, а усещането за ред се вижда дори в най-обикновените детайли. Изненадата не идва от лукса, а от организацията – от начина, по който всичко изглежда използвано, подредено и в движение.
И точно това прави първото впечатление толкова силно – не става дума за показност, а за работеща система, в която земеделието е гръбнак, а не остатък от миналото (пропускаме туризмът, който е основата).
Страната изглежда като огромна работеща система – едновременно строителна площадка и земеделска машина. Пътищата са поддържани, без кръпки и без усещане за разруха. Инфраструктурата на много места спокойно стои поне две нива над тази в България. Но по-важното не е асфалтът, а това, което се вижда от двете му страни.
Навсякъде има живот – обработени площи, маслинови насаждения, зеленчукови полета и пасища. Дори в по-сухите райони земята не изглежда изоставена. Почти липсват бурени, запустели ниви и изоставени терени. Личи отношение към всяко парче земя.
Мащабът – шест пъти повече от България
Мароко разполага с площ от около 710 850 квадратни километра, което го прави над шест пъти по-голямо от България с нейните 110 994 квадратни километра.
Населението е приблизително 38.7 милиона души, срещу около 6.4 милиона в България – отново разлика от близо шест пъти.
Този паралел не е просто статистика. Той обяснява защо земеделието тук е въпрос не само на икономика, а на оцеляване. При толкова хора натискът върху ресурсите е постоянен.
Земя има, но водата решава всичко
В страната има около 300 милиона декара земеделска земя, но едва приблизително 16 милиона декара са напоявани.
Това променя напълно картината.
Тук не печели този, който има земя, а този, който има вода. Именно водата разделя земеделието на две ясно различими части – традиционна и модерна.
Животновъдството – мащаб, който трудно се сравнява
Данните показват картина, която трудно може да се види в Европа:
– Говеда – около 2.1 милиона;
– Овце – около 23 милиона;
– Кози – около 7.5 милиона;
– Камили – около 100 хиляди;
Общо това прави над 32 милиона животни.
За сравнение, в България:
– Говеда – около 0.5 милиона ( и това не е сигурно);
- Овце – около 1.2 милиона (и това не е сигурно);
- Кози – около 0.2 милиона (това също не е сигурно);
Или приблизително 2 милиона животни общо (?)
Разликата е повече от показателна – Мароко поддържа над 15 пъти повече животни.
Натискът върху земята
Когато се съпоставят животните със земята, картината става още по-ясна:
– Мароко → около 0.1 животно на декар;
– България → около 0.03 животно на декар;
Това означава едно – земята в Мароко се използва значително по-интензивно.
Две лица на едно земеделие
Земеделието в страната е разделено на два ясно различими модела.
Традиционният модел
Вътрешността на страната е доминирана от малки стопанства. Те разчитат основно на валежите, работят с ограничени ресурси и често са уязвими при суша. Производството е по-ниско, но този модел осигурява поминък на огромна част от населението.
Модерният сектор
В същото време в напояваните райони се развива съвсем различно земеделие – интензивно, пазарно ориентирано и насочено към износ.
Тук се отглеждат:
– маслини;
– цитруси;
– домати и зеленчуци;
– картофи;
– авокадо;
Точно този сектор носи големите приходи и е насочен към пазарите на Европейския съюз.
Сушата
През последните години страната е изправена пред сериозен проблем. Валежите в някои сезони са с над 50% под нормата, а водните резерви в част от язовирите спадат до критични нива.
Това вече оказва влияние върху производството и върху животновъдството. Въпреки това секторът продължава да функционира и да поддържа огромни мащаби.
Отговорът на държавата е ясен – инвестиции в:
– напояване;
– язовири
– капкови системи;
– обезсоляване на морска вода;
Маслините – символ на мароканското земеделие
В районите около Фес и Мекнес се виждат огромни маслинови насаждения. Мароко е сред водещите производители на маслини и зехтин в региона, а този сектор носи сериозни приходи от износ.
Наред с това се развиват и култури с висока стойност, включително авокадо, което обаче поражда напрежение заради голямото потребление на вода.
Истинската картина
Мароко не се вписва лесно в клишето за „бедна държава“. По-скоро това е система, която работи под постоянен натиск – от климат, от население и от ограничени ресурси.
Това е държава:
– с огромен животновъден сектор;
– със силна зависимост от водата;
– с ясно ориентирано към износ земеделие
– с дисциплина в използването на земята;
И може би най-точното определение е следното –
Мароко работи на ръба между оцеляване и модерен агробизнес, но го прави организирано и с ясна посока.
Следва ….
1 част: Между сушата и износа: защо Мароко не е това, което мнозина си представят
2 част: Между сушата и износа: защо Мароко не е това, което мнозина си представят
3 част: Между сушата и износа: защо Мароко не е това, което мнозина си представят
4 част: Между сушата и износа: защо Мароко не е това, което мнозина си представят
