Ceva започва европейско наблюдение на хапещите мушици за по-ранно откриване на опасен вирус при говедата
Европа засилва наблюдението върху разпространението на епизоотичната хеморагична болест – сравнително ново вирусно заболяване, което през последните години се разпространява в редица европейски държави и създава сериозни притеснения за говедовъдството. В тази връзка Ceva Animal Health стартира международната програма CEVASCREEN, чрез която ще се следи наличието на вируса в хапещите мушици – основните преносители на инфекцията.
Основната идея на проекта е заболяването да бъде откривано още преди във фермите да се появят първите болни животни. Това ще даде възможност на ветеринарните лекари, животновъдите и ветеринарните власти да предприемат навременни мерки и да ограничат риска от по-широко разпространение.
Защо наблюдението на мушиците е толкова важно?
Епизоотичната хеморагична болест не се предава директно от животно на животно. Вирусът се разпространява чрез дребни хапещи мушици, които се хранят с кръв. След като насекомите поемат вируса от заразено животно, те могат да го пренесат на други говеда.
Именно затова учените обръщат внимание не само на болните животни, а и на самите насекоми. Вирусът може да бъде открит в мушиците още преди в даден район да се появят първите клинични случаи. Това превръща мониторинга в ценна система за ранно предупреждение.
Как ще се извършва мониторингът?
Проектът започна през юни 2026 г. и ще продължи до края на октомври. На всеки 2 седмици ветеринарни лекари и специалисти на Ceva събират проби от мушици, уловени със специални капани.
След това насекомите се изпращат в лаборатория, където чрез съвременни молекулярни изследвания се проверява дали носят вируса.
В наблюдението участват общо 134 капана, разположени в Германия, Белгия, Нидерландия и Австрия. Най-голяма концентрация има в районите по границата с Франция, където рискът от навлизане на вируса се счита за по-висок.
Какви са симптомите?
Епизоотичната хеморагична болест много прилича на заболяването „син език“, поради което двете инфекции трудно могат да бъдат разграничени само по клиничните признаци. За окончателното потвърждение са необходими лабораторни изследвания.
При говедата могат да се наблюдават:
– повишена температура;
– липса на апетит;
– секрет от носа и образуване на корички;
– обилно слюноотделяне;
– възпаления и ранички по венците;
– куцота;
– отпадналост и намалена продуктивност.
При част от животните заболяването протича сравнително леко, но при други може да доведе до сериозни здравословни проблеми и икономически загуби.
Каква е ползата за фермерите?
Информацията от мониторинга ще позволи да бъде изготвена карта на риска за Централна Европа. Това ще помогне на ветеринарните власти да проследяват движението на вируса почти в реално време и да предупреждават стопаните при повишена опасност.
Данните ще бъдат използвани и при планирането на ваксинационни кампании, както и за оценка на необходимите мерки за биосигурност в животновъдните стопанства.
Данните остават анонимни
Организаторите подчертават, че всички проби се обработват при пълна конфиденциалност. На всяка проба се присвоява уникален код, без да се събират или публикуват данни, които могат да разкрият конкретна ферма или ветеринарна практика.
Има ли риск за България?
Макар проектът да се провежда в няколко държави от Централна Европа, резултатите му ще бъдат полезни за всички страни в Европейския съюз, включително и за България.
Причината е, че хапещите мушици не познават държавни граници. Те могат да бъдат пренасяни на големи разстояния от въздушните течения, а климатичните промени създават все по-благоприятни условия за разпространението им. Подобна беше ситуацията и при заболяването „син език“, което за сравнително кратко време достигна до голяма част от Европа.
Според ветеринарните специалисти ранното откриване на вируса е една от най-ефективните мерки за ограничаване на бъдещи огнища. Затова подобни международни програми за наблюдение ще имат все по-важна роля в защитата на европейското животновъдство през следващите години.
