Наредба №26 от 14.10.2010 г. урежда условията, при които първични производители могат да извършват директни доставки на малки количества храни от животински произход.
Тя е въведена в изпълнение на европейските изисквания за т.нар. „локални и ограничени дейности“ и представлява изключение от общия режим за търговия с храни, който изисква пълна индустриална преработка.
Ключовият момент: 2026 г. – реален опит за смяна на модела – Тук е същината.
В момента има активна процедура
През април 2026 г. Министерството на земеделието публикува:
– проект на изцяло нова наредба за директните доставки;
– открита обществена консултация със срок до 26.05.2026 г.;
Това не е дребна поправка. Това е опит за реална подмяна или сериозно пренаписване на режима.
Какво обхваща наредбата
Регламентът допуска директни доставки на следните категории продукти:
– сурово мляко;
– млечни продукти, произведени във фермата;
– яйца;
– пчелен мед;
– месо от птици и зайци;
– риба и дивеч;
Доставките могат да бъдат:
– директно към крайни потребители;
– към търговски обекти на дребно;
С това фермерът получава правото да участва пряко в пазара на храни, а не само като доставчик на суровина.
Количествените прагове – централният механизъм
Наредба 26 въвежда конкретни количествени ограничения, които дефинират „малките количества“.
Пример:
– до 73 000 кг сурово краве мляко годишно могат да бъдат реализирани чрез директни доставки;
За останалите категории също са определени прагове, фиксирани в приложението към наредбата.
Тези лимити са нормативни и задължителни. Превишаването им означава преминаване към общия режим за производство и търговия с храни.
Географски обхват – „локална дейност“
Наредбата изрично дефинира директните доставки като: – „локална и ограничена дейност“
На практика това означава:
– продажби в рамките на областта, в която се намира стопанството;
– възможност за доставки и в съседни области;
Търговия извън този периметър не попада в обхвата на Наредба 26.
Регистрация и контрол
Производителите подлежат на регистрация в Българска агенция по безопасност на храните.
Изискванията включват:
– регистриран или одобрен обект за производство/съхранение;
– спазване на хигиенни изисквания съгласно законодателството за храните;
– водене на документация за произход и движение на продукцията;
– етикетиране съгласно действащите правила;
Контролът се извършва от официалните ветеринарни и контролни органи.
Правният контекст
Наредба 26 функционира като национално прилагане на европейските правила за хигиена на храните, включително:
- Регламент (ЕО) №852/2004
- Регламент (ЕО) №853/2004
Тези регламенти позволяват на държавите членки да въвеждат облекчени режими за малки количества и локални доставки — именно в тази рамка е създадена Наредба 26.
Икономическа функция
Регламентът създава паралелен канал за реализация на продукция:
– извън индустриалната преработка;
– с директен достъп до крайния потребител;
– при запазване на контрол върху безопасността;
Това го превръща в инструмент за развитие на:
– къси вериги на доставка;
– местни пазари;
– дребни и семейни стопанства;
Структурното ограничение
Същевременно моделът е изграден върху ограничения:
– количествени тавани;
– географски лимити;
– административни изисквания;
Тези елементи са част от самата конструкция на режима и определят неговия обхват.
Динамика и промени
През последните години се обсъждат изменения в режима на директните доставки, включително:
- прецизиране на количествените прагове
- облекчаване на административните процедури
- адаптиране към пазарните условия
Промените са свързани с актуализация на националната нормативна база и синхронизация с европейските политики.
Заключение
Зад формално отворения достъп до пазара стои една по-твърда реалност, която рядко влиза в нормативните текстове. На практика много стопани се сблъскват с изисквания, които трудно се побират в мащаба на едно малко производство – отделни помещения, специфично оборудване, постоянна документация, проследимост на всяка партида.
Контролът от страна на Българска агенция по безопасност на храните е част от системата и е необходим. За малките ферми обаче това често означава разходи и време, които изяждат икономическия смисъл на директните доставки.
Така се стига до парадокс – право съществува, но реалната възможност да бъде използвано пълноценно остава стеснена. Част от производителите изобщо не влизат в режима, други се отказват след първите проверки, а трети работят на ръба на допустимото, опитвайки се да балансират между изисквания и оцеляване.
Проблемът не се изчерпва с количествените прагове. Достъпът до пазара се оказва също толкова сериозна бариера. Много търговски обекти избягват работа с малки производители, защото режимът е обвързан с локалност, малки обеми и по-сложна логистика. За тях това означава по-висок риск и по-ниска предвидимост на доставките.
В резултат фермерът остава затворен в тесен кръг от клиенти, без реална възможност да разшири дейността си.
Точно тук проличава и основният проблем на модела – той допуска участие на малките производители, но не създава условия те да растат. Вместо да бъде стъпка към развитие, директната доставка често се превръща в ниша, в която фермерът може да съществува, но трудно може да се развива.
Това е линията, по която всяка бъдеща промяна ще бъде оценявана – дали облекчава режима само на хартия, или действително отваря път към по-широк пазар.
Наредба 26 създава регламентирана възможност за директна продажба от фермери, но в строго определени рамки. Тя не отменя индустриалния модел на хранителната система, а въвежда паралелен канал — с ясно дефинирани граници по обем, територия и контрол.
