◊ Млечната жлеза на кравата, по-известна като виме, има кожен произход и е разположена извън задната част на корема. По същество тя е силно специализирана кожна жлеза, чийто продукт е млякото.
От гледна точка на функцията си, вимето е тясно свързано с репродуктивната система, защото се развива и работи пълноценно под влияние на хормоните на бременността и лактацията. По произход и строеж обаче то принадлежи към покривната система.
Вимето не е една жлеза, а четири самостоятелни жлези, наричани четвъртини. Всяка от тях работи независимо и отвежда млякото чрез собствен канал. Задните четвъртини обикновено са по-добре развити и дават около 60% от общото количество мляко.
Всяка четвърт завършва със зърно, което насочва млякото навън и играе ключова роля както при доенето, така и при защитата от инфекции.
Как е устроено вимето
Основната работна част на млечната жлеза се нарича паренхим. В него се намира тъканта, която реално произвежда млякото, както и съединителна тъкан, която я поддържа.
Колкото повече секреторни клетки има, толкова по-голям е потенциалът за млечност. Именно затова броят и развитието на тези клетки са основният лимитиращ фактор за продукцията.
Външно вимето се поддържа от т.нар. суспензорен апарат – система от кожа, връзки и съединителна тъкан. Важно е да се знае, че вимето не е прикрепено към кости, а буквално „виси“, поддържано от този апарат. При отслабването му вимето увисва, което увеличава риска от травми и мастит.
Алвеолата – фабриката за мляко
Функционалната единица за производство на мляко е алвеолата. В един кубичен сантиметър тъкан могат да се съдържат около 150 000 алвеоли.
Всяка алвеола представлява малка кухина, обградена от един слой епителни клетки, които синтезират млякото. Около тях се намират:
Гъста капилярна мрежа, която доставя хранителни вещества и хормони
Миоепителни клетки, които реагират на окситоцин и се свиват, за да изтласкат млякото
Алвеолите се групират в лобули, лобулите образуват лобове, а млякото постепенно се събира в по-големи каналчета. Оттам то достига до цистерната на жлезата, разположена точно над зърното.
Зърното – врата навън и бариера навътре
Зърното има собствена кухина – цистерна на зърното, която е продължение на жлезистата цистерна. Чрез зърнения канал млякото излиза навън.
В края на този канал се намира сфинктерът – мускулен пръстен, който е основната защитна бариера срещу навлизането на бактерии. Неговото добро състояние е решаващо за здравето на вимето.
Зърното е силно кръвоснабдено и богато инервирано. То реагира чувствително на допир, натиск и температура – фактори, които имат ключово значение при подготовката за доене.
Как се отделя млякото
Отделянето на мляко не е механичен, а хормонален и нервен рефлекс. Когато зърната се стимулират по време на доене, нервните импулси достигат до хипоталамуса. Оттам се подава сигнал към хипофизата, която отделя окситоцин в кръвта.
Окситоцинът достига до миоепителните клетки около алвеолите. Те се свиват и изтласкват млякото към каналите и зърното.
Без този рефлекс доенето става трудно и травматично, защото млякото се извлича само чрез вакуум.
Доене: връщане към основите
Доенето е процес на извличане на мляко по време на лактацията, но всъщност представлява сложна система от взаимодействия между кравата, оператора и доилната техника.
Рутината на доене трябва да бъде съобразена с конкретната ферма, като цели:
– да спазва физиологията на животното;
– да улеснява работата на дояча;
– да осигурява висока производителност
Процесът има две основни фази.
Първа фаза: подготовка
Подготовката включва:
– предварително потапяне;
– почистване на зърната;
– първи струи;
– изчакване на ефективното отделяне на млякото;
Контактът със зърната трябва да е минимум 12 секунди, а времето за изчакване около 90 секунди, за да се осигури добър хормонален отговор.
Втора фаза: същинско доене
Тази фаза започва с поставяне на доилния апарат и завършва със свалянето му и последваща дезинфекция.
Целта е процесът да бъде възможно най-кратък, но с висок и равномерен поток на млякото. Добрата рутина води до чисти, сухи и добре стимулирани цицки.
Стресът – скритият враг
При стрес кравата отделя адреналин, който блокира действието на окситоцина. Резултатът е лошо отделяне на мляко и болезнено доене.
Кравите запомнят негативните преживявания. Затова е важно да се избягват шум, бързане, пренаселеност и грубо отношение. Спокойното доене е по-бързо, по-ефективно и по-здравословно.
Контрол на мастита
Правилната рутина на доене е един от основните инструменти за контрол на мастита. Добре поддържаните сфинктери са първата линия на защита срещу вътрешни инфекции.
В едно стадо делът на зърна със силно увредени сфинктери не бива да надвишава 20%, защото с увеличаването му рязко нараства рискът от инфекции.
Заключение: какво означава добра дойност
Всичко описано може да се обобщи в една дума – дойност. Това е способността да се постига ефективно, хигиенично и физиологично съобразено доене.
Добрата дойност означава:
– спокойни и отпуснати крави;
– постоянна и предвидима рутина;
– правилна и достатъчна стимулация;
– добре позициониран доилен апарат;
– изправна и правилно настроена техника;
Когато има хармония между животното, човека и машината, резултатът е здраво виме, качествено мляко и устойчиво производство.
