Фалшивото сирене все по-смело заема място на българската трапеза. През последните месеци имитиращите млечни продукти не само не изчезват, а дори увеличават присъствието си на пазара. Новите данни на Министерството на земеделието показват, че за
Пикът в производството е отчетен през юли и август – в разгара на туристическия сезон, когато търсенето на евтини млечни заместители е най-високо. Според експерти, именно този период „размива“ границите между реалния продукт и неговите копия на пазара.
Фалшивото сирене – евтино, но скъпо за здравето
Причината за разрастването на този сегмент е проста – по-ниска себестойност и по-висока печалба. Когато производителят замени млякото с растителни мазнини, нишесте и емулатори, разходите падат драстично. Но заедно с тях изчезва и хранителната стойност.
Според експерт от млечната индустрия, „имитиращите продукти са категория, която реално съществува само в България – в повечето европейски държави подобна практика би се сметнала за измама“. Това подчертава нуждата от по-строг контрол и ясна регулация при обозначаването на такива стоки.
Какво казва законът?
Съгласно българския държавен стандарт (БДС), сиренето трябва да бъде произведено изцяло от мляко, закваска, мая и сол. Всеки продукт, в който присъстват растителни мазнини, трябва задължително да бъде обозначен като „имитиращ продукт“ или „продукт с растителни мазнини“. Въпреки това, при проверки често се установява, че обозначението е написано с дребен шрифт или скрито в етикета.
Проблемът не е само етичен, а и икономически – фермерите и малките мандри, които произвеждат истинско сирене, губят позиции на пазара заради нелоялната конкуренция на евтините заместители.
Как да разпознаем истинското сирене?
- Етикетът: истинското сирене съдържа само мляко, закваска, мая и сол. Ако видите „растителни мазнини“, „палмово масло“ или „емулатор“ – това не е сирене.
- Цената: бялото саламурено сирене под 10 лв./кг почти винаги е имитация.
- Структурата: плътна и леко трошлива, без гумен или тебеширен ефект.
- Вкусът: леко кисел и натурален. Мазният, изкуствен или прекалено солен вкус е предупредителен знак.
- При нагряване: натуралното сирене се топи и покафенява; имитацията се разтича на мазни петна или остава жилава.
Здравните рискове от имитациите
Редовната консумация на продукти, съдържащи палмово масло и хидрогенирани мазнини, увеличава риска от висок холестерол, затлъстяване и сърдечносъдови заболявания. Освен това тези продукти не осигуряват необходимите количества калций и млечен протеин, които са важни за растежа и имунната система.
Специалистите предупреждават, че най-уязвими са децата и възрастните хора, които често приемат сиренето като основен източник на белтъчини и калций.
Как да се предпазим като потребители?
- Четете внимателно етикетите и търсете обозначението БДС или сертификат за произход.
- Купувайте от доверени производители и магазини с утвърдена репутация.
- Не се подвеждайте по промоции с прекалено ниски цени.
- При съмнение подайте сигнал до БАБХ или Комисията за защита на потребителите.
Българската традиция заслужава защита
Истинското сирене не е просто храна – то е символ на българската трапеза, част от нашата идентичност и селскостопанска култура. За да го запазим, е нужно не само по-строго законодателство, но и отговорни потребители, които избират качеството пред ниската цена.
