Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници би следвало да се ориентира изцяло към кравите с бозаещи телета. Съответно плащането трябва да бъде обвързано с регистрирано родено и задържано до отбиването му теле, (което напълно отговаря на сроковете за проверка), получено от бик от месодайна порода. Това автоматично ще стимулира фермерите да преследват възможно най-висок процент заплодяемост и раждания в стадата. Важен момент е минималният размер на стадото. Абсолютно несериозно е да се счита, че ферма с 5 месодайни крави/юници е жизнеспособна икономическа единица. Анализите на ИнтелиАгро показват, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при размер на стадото от 40-50 месодайни животни. От една страна това е оптималният брой животни, за които може да се грижи едно домакинство без да използва наемен труд. От друга страна, при определени допускания (95% отелвания, 5% смъртност, 14% ремонт, 100% наети общински пасища, реализация на животните при настоящите пазарни цени и пр.), това е размерът, който гарантира месечен доход на лице, равняващ се на 125% от средната работна заплата за страната.
В допълнение на това, ИнтелиАгро прави сравнение с данните за страни с развито месодайно говедовъдство (като например САЩ). Статистиката показва, че през последните 20 години най-силно са намалели стопанствата, отглеждащи под 50 животни, заради икономическата си неустойчивост. Данни за САЩ показват, че при стадата в категориите от 20-49, 50-99 и 100-199 най-ниски оперативни разходи имат стопанствата между 50-99 животни (съответно USD 635, 480 и 516).
Ето защо плащането на глава трябва да бъде насочено към стопанства с 40 и повече крави. Стопанствата с между 10 и 39 крави ще бъдат стимулирани да увеличат поголовието чрез осигуряване на плащане равно на 60% от това на стопанствата с 40 и повече крави. За тези стопанства може да се помисли за осигуряване на кредитиране от ДФЗ за закупуване на животни, каквато практика вече е имало. По този начин ще се постигне двоен ефект – увеличаване поголовието с около 20 000 месодайни крави и стимулиране на по-малките ферми да се превърнат в устойчиви пазарни стопанства. Получаването на по-висока субсидия (достигайки прага от 40 животни) ще обезпечи връщането на финансирането на държавата.
Схемата за обвързано подпомагане за млечни, месодайни крави и биволици под селекционен контрол би следвало да бъде разделена по направления като се създаде отделна Схема за месодайни крави под селекционен контрол. Тя би могла да бъде насочена изцяло към стадата с племенни животни, постигнали определени резултати, като например:
- Брой годишни раждания;
- % отелвания на общ брой крави;
- Интервал на отелване;
- % отелени животни;
- % смъртност;
- Брой произведени мъжки разплодници и т.н.
отразени от съответните развъдни асоциации.
Важно е да се отбележи, че предлаганите мерки няма да имат търсеният ефект, ако успоредно с промените в схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави не се вземат съответните мерки и в млекодайното направление. Там подпомагането също следва да бъде обвързано с регистрация на ражданията. В допълнение на това, трябва да се засили контрола над търговията, транспорта и клането на животни, за да се изсветли сектора.
МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ
SWOT анализ
СИЛНИ СТРАНИ:
1.Стабилен, макар и малък пазар;
2.Сравнително ниски първоначални инвестиции;
3.Ниски регулаторни изисквания към продукцията;
4.Наличие на производствена база;
СЛАБИ СТРАНИ:
- Липса на традиции, знания и умения;
- Липса на кулинарна култура;
- Неразвита развъдна и селекционна работа;
ВЪЗМОЖНОСТИ:
- Ръст в търсенето от ХоРеКа;
- Близост до растящи външни пазари;
- Европейско подпомагане;
- Бързо наваксване на изоставането в знания и умения;
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:
- Значителен сив сектор;
- Неразвит пазар;
- Конкурентен внос;
- Неефективна подкрепа;
- Слаб контрол върху епизоотичната обстановка;
Месодайното говедовъдство в България има поле за развитие, както по отношение на производствена база, така що се касае до стимули и реализация. Липсата на традиции и познания могат лесно да бъдат наваксани при днешния лесен достъп до познания и добри практики. Въпреки че в настоящия анализ не е засегната възможността за биологично производство на говеждо месо, той никак не е за подценяване. Възможностите за подкрепа по линия на европейско финансиране и платежоспособното външно търсене позволяват тази ниша да бъде развита в широки граници. България спокойно би могла да задоволява вътрешното търсене на месо и да предлага премиум продукция за износ.
За да се разгърне пълният потенциал на сектора, обаче, са необходими съществени усилия. Те включват както действия от страна на частния сектор по отношение развитие на развъдната и селекционна дейност, така от страна на държавата, която има задължение и интерес от прекратяване порочните практики и ролята на сивия сектор. Ролята на европейското подпомагане е значителна, но временния ѝ характер (не е ясно дали обвързаната подкрепа ще се запази и в какъв размер след 2020 г.) налага нейното разумно и целенасочено използване. По начинът, по който тя се разпределя в момента няма как да се очаква просперитет на сектора.
Бележки
При изготвянето на настоящия материал е използвана информация от световно признати източници и официални институции в България, както и такава от срещи с производители и представители на браншови организации. Всички заключения в настоящия анализ са базирани на така набраната информация. Въпреки това ИнтелиАгро не може да носи никаква отговорност за верността на статистическата информация, използвана за нуждите на настоящото проучване. Никаква част от него не следва да се разглежда като препоръка за използване на определени технологии или за вземане на инвестиционни решения.
Автор: Николай Вълканов
