Обзор и анализ на данните за 2022–2024 г. и индикации за 2025 г.
През 2024 г. общият добив на мляко в България намалява до 770 520 хил. литра, което е спад от -2,7% спрямо 2023 г. Намалението обхваща всички видове мляко, като най-силно е при биволското (-5,6%) и овчето (-4,2%), а най-слабо — при козето (-0,8%) и кравето (-2,6%). Тенденцията се дължи основно на намаляване на броя на млекодайните животни, частично компенсирано от леко повишаване на средната млечност при някои категории. Секторът показва структурни промени: отпадане на нерентабилни стопанства, пренасочване при овцете към месодайно направление и повишен дял на вносната суровина при млекопреработвателите.
Производство: по-малко животни, по-малко мляко
Данните за 2024 г. сочат общо понижение на добива до 770 520 хил. литра (-2,7%). Разпределението по видове е ясно: краве мляко остава доминиращо, но и при него се отчита спад до 687 584 хил. литра (-2,6%). Овчето мляко намалява до 48 125 хил. литра (-4,2%), козето — до 19 367 хил. литра (-0,8%), а биволското — до 15 444 хил. литра (-5,6%).
Производство на мляко в България (2022–2024)
| Вид мляко | 2022 (хил. литра) | 2023 (хил. литра) | 2024 (хил. литра) | Промяна 2024/2023 |
|---|---|---|---|---|
| Краве | 748 278 | 705 618 | 687 584 | −2,6% |
| Овче | 54 742 | 50 255 | 48 125 | −4,2% |
| Козе | 25 203 | 19 530 | 19 367 | −0,8% |
| Биволско | 14 804 | 16 354 | 15 444 | −5,6% |
| Общо | 843 027 | 791 757 | 770 520 | −2,7% |
Намалението на добива се обуславя предимно от съкращаване на поголовието. Към края на 2024 г. броят на млечните крави е с -6,5%, биволиците — с -4,5%, млечните овце майки — с -9,6%, а козите майки — с -12% спрямо предходната година. Този низходящ тренд е последица най-вече от отпадането на дребни нерентабилни стопанства, които не успяват да покрият разходите си при повишени цени на фуражите и вътрешни разходи за отглеждане.
При овцете се наблюдава допълнителна промяна в предназначението — част от стопаните пренасочват стадата от млечно към месодайно направление. Това води до увеличение от 16,9% на броя на овцете майки от месно направление към края на 2024 г., което обяснява поне частично понижаването на обема на овчето мляко.
Освен демографския фактор, рисковете за производството включват и здравни проблеми: появата на огнища на шарка при дребните преживни животни би могла да засегне особено производството на овче мляко и да задълбочи спадовете през 2025 г.
Преработка: спад в използваната местна суровина, ръст в някои продукти
Общото количество сурово мляко, вложено в промишлената преработка през 2024 г., е 694 097 хил. литра, или с -2,6% спрямо 2023 г. От това количество 649 861 хил. литра са българско мляко (което представлява 84,3% от добитото през годината), а 44 236 хил. литра са внос. Вносната част нараства с 12,6%, въпреки че остава сравнително малка — 6,4% от общата промишлена преработка.
Преработката на краве мляко, която формира над 95% от използваната суровина, спада с 1,5%. По-резки съкращения се виждат при вложените количества овче мляко (-23,8%), биволско и смесено (-19,6%) и козе мляко (-13,3%). Тези намаления не са само резултат от по-ниския добив — част от причините са по-слабото търсене и по-високите цени на продуктите от тези видове суровина.
Преработка и производство на млечни продукти (2023–2024)
| Показател | 2023 г. (хил. литра) | 2024 г. (хил. литра) | Изменение 2024/2023 |
|---|---|---|---|
| Общо преработено мляко | 712 747 | 694 097 | −2,6% |
| от които българско | 673 313 | 649 861 | −3,5% |
| от които вносно | 39 434 | 44 236 | +12,6% |
| Преработка на краве мляко | — | — | −1,5% |
| Преработка на овче мляко | — | — | −23,8% |
| Преработка на козе мляко | — | — | −13,3% |
| Преработка на биволско и смесено | — | — | −19,6% |
| Производство на сирене (краве) | — | — | −6,9% |
| Производство на сирене (други видове) | — | — | −17,7% |
| Пресни пакетирани млека | — | — | +6,5% |
| Масло и млечни мазнини | — | — | +3,6% |
| Заквасени млека и десерти | — | — | +2,6% |
| Сметана | — | — | +22% |
| Имитиращи продукти | — | — | +2,6% |
Намалената преработка на суровина най-силно удря производството на сирена — производството на сирене от краве мляко спада с -6,9%, а от овче, козе, биволско и смесено мляко — със -17,7%. В същото време се наблюдава растеж при някои други категории: пресните пакетирани млека отбелязват +6,5%, маслото и млечните мазнини — +3,6%, заквасените млека и млечни десерти — +2,6%, а произведената сметана расте с около 22%, макар че остава в относително малки количества.
Интересна динамика: нарастването на количествата имитиращи саламурени и чедеризирани продукти с 2,6% подсказва, че част от потребителите с по-ниска покупателна способност търсят по-евтини заместители на традиционните сирена.
Първи седем месеца на 2025 г. — ранни сигнали
По предварителни данни за първите седем месеца на 2025 г. млекопреработвателните предприятия са използвали 430 198 хил. литра мляко, което е с +1,7% спрямо същия период на 2024 г. Това повишение се дължи главно на увеличена преработка на краве мляко (+2,1%), докато при овче, козе и биволско/смесено мляко се отчита спад. От гледна точка на продуктите — силен ръст има при пресните пакетирани млека (+28,5%), но продукцията на сметана (прясна или заквасена) пада чувствително (-27,3%), а на масло — с -3%.
Тези ранни данни подсказват, че преработвателите реагират на промените в предлагането и търсенето — фокусиране върху по-стабилните категории и продукти с по-голям пазарен обхват, докато нишовите и по-скъпи продукти остават под натиск.
Какво означава това за производителите и пазара (изводи и препоръки)
- Консолидация и фокус върху рентабилността. Малките и нерентабилни стопанства продължават да отпадат. Производителите, които остават, трябва да търсят начини за оптимизация — групови покупки на фуражи, договори за доставка на суровина с млекопреработвателите или диверсификация (например добавяне на месодайни направления или стойност-добавящи продукти).
- Здравен мониторинг и превенция. Появата на огнища на шарка при дребните преживни животни би могла да има сериозни последици за овчето мляко. Стриктни мерки за биосигурност и бърза реакция при огнища са приоритет.
- Адаптиране към търсенето. Ръстът в пресните пакетирани млека и имитиращите продукти показва промяна в потребителските предпочитания — производителите и преработвателите трябва да преценят дали да насочат стратегии към тези сегменти, без да губят качествените ниши.
- Дългосрочна стратегия за стада. При овцете пренасочването към месодайно направление е реалност; фермерите трябва да преценят икономическата логика на млечното срещу месодайното производство в контекста на локалните пазари и субсидии.
- Краткосрочно предизвикателство за сиренарския сектор. Намалението в произведеното сирене налага преразглеждане на маркетинга, ценовите стратегии и възможни иновации в продуктите, за да се запази пазарен дял.
