Интервю с Александър Петров, зам.-председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)
Обединението, което промени сектора
Преди десет години месодайното говедовъдство у нас беше разпокъсано – без общи правила, без координация и без ясно изразен професионален център. На този фон група опитни фермери от различни региони решават, че е време за обединение. Така се ражда Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ).
„Идеята се роди от нуждата фермерите да имат общ глас, професионална подкрепа и организация, която да подобри познанията им и да отстоява техните интереси“, разказва зам.-председателят Александър Петров.
По думите му най-трудното в началото е било да се изгради доверие в сектор, свикнал да се справя сам и да гледа с подозрение към нови структури.
Десетилетие по-късно резултатите са категорични – Асоциацията се утвърди като една от най-активните и професионално работещи в животновъдния сектор.
Как се изгражда работеща развъдна организация
Първите стъпки включват регистрация на организацията, разработване на развъдни програми и постепенно организиране на фермерите. Скептицизмът започва да отстъпва, когато Асоциацията показва реални резултати и фермерите усещат подкрепата на терен.
„Много фермери не вярваха, че една асоциация може реално да им помогне. Днес виждаме, че усилията си струваха – опитът и познанията в сектора се разшириха“, казва Петров.
Ако в началото членовете са били около 50, то днес са над 230 – от малки семейни ферми до големи модерни стопанства. Това превръща АРМПГБ в реална представителна сила.
Десет години напредък: генетика, селекция и високи стандарти
Асоциацията отчита сериозни успехи в селекцията. За първи път у нас се постига пълна генотипизация на всички разплодни бици, работещи в стадата на членовете.
Профилите им се съхраняват в една от големите световни лаборатории за геномен анализ – NEOGEN, където се извършва доказване на породна принадлежност и родителство.
„Фермерите произвеждат генетика, която е конкурентна и търсена. Това е огромен напредък за страната“, – подчертава Петров.
Сред другите постижения са:
– утвърдена национална развъдна програма;
– повишено генетично ниво на стадата;
– внедряване на изкуствено осеменяване, включително чрез предоставяне на безвъзмездни дози;
– дигитализация на част от селекционните процеси;
– системи за отбор, оценка и подбор на животни;
Интересът е най-силен към Абердин Ангус, Лимузин и Херефорд, но расте и към Шароле, Симентал и по-специализирани месодайни линии.
Какво получава фермерът като член на Асоциацията
АРМПГБ работи на терен – буквално. Селекционери, специалисти и експерти обикалят стопанствата и извършват преценка, отбор и подбор на животните.
Сред ключовите услуги са:
– развъден контрол и селекционна оценка;
– избор на разплодни животни – както за собственото стадо, така и за продажба;
– консултации на място;
– обучения, семинари, демонстрации;
– подкрепа при кандидатстване по схеми и програми;
– търговски контакти и актуална пазарна информация;
Петров подчертава, че Асоциацията е активен участник в работни групи и експертни срещи: „Поддържаме конструктивен диалог с държавните институции и редовно изразяваме позиция по важните политики.“
Поглед към бъдещето
Десет години по-късно Асоциацията е истинска общност. Фермерите си помагат, обменят информация и гледат на селекцията като на инвестиция, а не разход.
Петров е категоричен: „Членството не е разход — то е инвестиция в бъдещето на стопанството. Заедно можем повече.“
След като Асоциацията е изградена като силна общност, с доказани развъдни програми и ясна визия за селекцията, следва да разгледаме как тези усилия се отразяват на пазара на говеждо месо, какви са структурните предизвикателства пред фермерите и каква е перспективата за следващото десетилетие.
Пазарът, предизвикателствата и бъдещето: къде отива българското месодайно говедовъдство според АРМПГБ
Пазар на кръстопът: качествено месо, но несигурна среда
Пазарът на говеждо месо у нас се развива, но още не е достигнал нужната зрелост. Производството е качествено, но липсва координация между фермери, кланици и търговци.
„Има добър продукт, но пазарът е фрагментиран. Няма ясно брандиране и силна вътрешна организация“, обобщава Александър Петров.
Потребителите обаче променят нагласите си. Все повече хора търсят българско месо и разпознават качеството на месодайните породи. Това дава увереност на фермерите, че усилията в селекцията и генетиката се отплащат.
Къде са препятствията – малко кланици, ниска изкупна цена, хаотично търсене
Секторът е изправен пред няколко структурни проблема, които задържат развитието му:
– малък брой кланици с капацитет за работа с месодайни животни;
– непостоянно търсене;
– ниска изкупна цена;
– липса на дългосрочни договори;
– конкурентен натиск от вноса;
„Вносът подбива цените, защото идва от държави с по-ниска себестойност и по-добре структурирана преработка. Това е сериозна конкуренция за нашите фермери“, казва Петров.
Има ли потенциал България да изнася говеждо месо?
Да — и то реален. Според Асоциацията най-перспективните пазари са: Турция, Близкия изток и някои европейски държави, които търсят специфични профили продукция
Както отбелязва Александър Петров: – „Българското месо е качествено. Нужно е сертифициране и добра организация, за да можем да излезем по-уверено навън.“
Преработката – липсващото звено с огромен потенциал
Зам.-председателят на асоциацията е категоричен, че регионалните кланици могат да променят картината в сектора: „Те намаляват разходите, стабилизират пазара и дават възможност за локални вериги. Това е ключът към по-висока добавена стойност.“
Устойчивият модел според него е „ферма – преработка – пазар“, като успешната формула включва:
– коопериране между фермерите;
– стандартизация на продукцията;
– директни продажби и работа с ресторанти;
– контрол върху качеството и проследимостта;
Големите предизвикателства: разходи, климат, работна ръка
Сред основните проблеми за фермерите остават:
– високите производствени разходи;
– недостигът на работна ръка;
– климатичните промени;
– малкият брой кланици;
– силно колебливият пазар;
Дори и при добри генетични резултати, без стабилен пазар фермерът е принуден да работи при голяма несигурност.
Държавната политика – има усилия, но липсва фокус
По отношение на политиките в земеделието Петров е умерено критичен: „Има усилия за подкрепа, но секторът няма ясно приоритизиране. Необходимо е подпомагане, обвързано с произведена и реализирана продукция.“
Асоциацията редовно подава становища и участва в експертни работни групи, като настоява за:
– насърчаване на качеството, не само на броя животни;
– стимули за селекцията;
– по-лесен достъп до инвестиции;
– развитие на кланиците и преработката;
Поглед напред: визията за следващите 10 години
Целите на Асоциацията са амбициозни и стратегически:
– още по-висок генетичен потенциал;
– разширяване на пазарите;
– дигитализация и модернизация на стопанствата;
– укрепване на преработвателните звена;
– по-силно участие във формулирането на политики;
„Бъдещето е в качеството, устойчивото производство и общността, която изградихме.“
Личната визия на Александър Петров:
За зам.-председателя на АРМПГБ работата не е кабинетна: – „Аз съм фермер. Най-важните решения се вземат на терен – когато видиш реалните проблеми в работна среда.“
Той посочва прозрачността, диалога и уважението към труда като основни принципи в ръководството.
На въпроса какво го мотивира, Петров е категоричен:
„Напредъкът – когато виждам по-добри стада, по-уверени фермери и реални резултати.“
Десет години след своето създаване АРМПГБ се утвърди като една от най-динамичните и професионални асоциации в българското животновъдство. Тя не просто прилага селекция — тя изгражда общност, генетика, визия и пазарна перспектива.
Месодайното говедовъдство в България има потенциал — и според Александър Петров следващото десетилетие може да бъде времето, когато секторът най-сетне заеме заслуженото си място на картата на модерното земеделие.
Десет години работа, партньорства и развитие – повод за уважение към всички фермери, стоящи зад Асоциацията. Пожелаваме им здраве, устойчивост и още по-силни позиции за българското говеждо.
инж. Таня Димитрова
Govedovad.com
