Докладът на Министерството на земеделието показва отчетливи различия в търговията с млечни продукти през последните две години. Данните за периода 2023–юли 2025 очертават ясна поляризация между държави с нарастващо влияние на българския пазар и такива, които губят позиции.
Таблица: Внос на млечни продукти в България (2023 – юли 2025 г.)
| Държава | 2023 (тона) | 2024 (тона) | Изм. 2024/2023 (%) | Ян–юли 2025 (тона) | Изм. 2025/2024 (%) | Коментар |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Украйна | 2 901,3 | 6 090,7 | +109,9 | 3 045,5 | +2,8 | Силен ръст на евтин суровинен внос (сухо мляко, суроватка) |
| Италия | 8 943,8 | 9 824,1 | +9,8 | 5 177,0 | +1,2 | Запазва позиции при премиум сегмента (моцарела, пармезан) |
| Чехия | 5 512,6 | 5 866,7 | +6,4 | 3 401,5 | +0,9 | Умерен, стабилен растеж – йогурти и кашкавали |
| Унгария | 37 321,5 | 39 243,7 | +5,2 | 19 249,1 | −50,9 | Рязък спад през 2025 г., вероятно заменен от местно производство |
| Румъния | 44 430,7 | 48 391,9 | +8,9 | 44 768,0 | −7,5 | Колебания – запазва значим дял, но губи темпо |
| Полша | 17 823,2 | 15 125,6 | −15,2 | 8 031,0 | −12,3 | Загуба на конкурентност при сирената и суроватката |
Украйна – изненадващият лидер по растеж
През 2024 г. вносът на млечни продукти от Украйна нарасна с над 109% спрямо предходната година – от 2,9 хил. т до 6,1 хил. т.
Тенденцията продължава и през първите седем месеца на 2025 г., макар и с по-умерен темп. Украинският внос е основно концентриран в сухо мляко, суроватка и някои видове сирена с по-ниска цена, които намират пазар в индустриалната преработка и евтините марки в търговската мрежа.
Извод: Евтиният суровинен ресурс и близостта на пазарите правят Украйна фактор в ниския ценови сегмент на българския млечен пазар.
Италия – стабилен растеж при високия клас продукти
Вносът от Италия бележи стабилно увеличение с около +9,8% за 2024 г. и запазване на обема през 2025 г. Италианските продукти – моцарела, маскарпоне, пармезан – са насочени към средния и високия ценови клас и намират реализация основно в ХоРеКа сектора.
Извод: Българските потребители запазват интерес към „премиум“ млечните изделия, независимо от общата инфлация в хранителния сектор.
Чехия – умерено, но устойчиво нарастване
Чехия показва плавен ръст от около 6–7% през 2024 г., задържайки позициите си и през 2025 г. Този стабилен темп се дължи на съгласувани договори между български търговски вериги и чешки производители на йогурти и кашкавали.
Извод: Чехия се превръща в надежден доставчик за средния пазарен сегмент у нас.
Държави с отстъпление на българския пазар
Унгария – рязък спад след силен 2024 г.
Вносът от Унгария, който нараства с около 5% през 2024 г., се срива с над 50% през първите месеци на 2025 г.
Причините вероятно са комбинация от по-високи транспортни разходи и увеличен вътрешен капацитет на български преработватели, които заместват част от унгарския внос с родно производство.
Извод: Унгария губи конкурентоспособност в ценовия сегмент на сирената и кашкавалите.
Румъния – загуба на темпо и объркана динамика
Докато през 2024 г. количествата от Румъния формално нарастват (от 44,4 хил. т до 48,3 хил. т), процентното изражение в официалната таблица съдържа несъответствие. Реалният анализ показва приблизително +8,9% ръст за 2024 г., но след това спад от -7,5% през 2025 г.
Извод: Румъния запазва значим дял във вноса, но показва признаци на изчерпване на растежа.
Полша – стабилно понижение
Полският внос намалява с около 15% през 2024 г., тенденция, която продължава и през 2025 г. Основните засегнати продукти са сирена и суроватка, които се заменят с по-евтини украински и чешки алтернативи.
Извод: Полша губи ценовото предимство, което имаше в предишните години.
Какво означава това за България
- Диверсификация на вноса – България вече не зависи от ограничен кръг доставчици (като Полша и Унгария).
- Навлизане на евтин украински внос – създава натиск върху цените и поставя предизвикателства пред местните млекопреработватели.
- Запазване на премиум сегмента – италианските и чешките продукти задържат позиции, което показва стабилно търсене на качествени стоки.
- Регионален натиск – Румъния и Унгария губят влияние, което може да отвори възможности за българския износ в обратна посока.
Обобщение
Българският пазар на млечни продукти през 2023–2025 г. се движи между евтиния внос от Изток и премиум сегмента от Западна Европа. Това създава натиск върху местните производители, но и възможности за преструктуриране и износ в нови ниши.
