Вносът на млечни продукти в България: контрасти между растеж и спад (2023–юли 2025)

Докладът на Министерството на земеделието показва отчетливи различия в търговията с млечни продукти през последните две години. Данните за периода 2023–юли 2025 очертават ясна поляризация между държави с нарастващо влияние на българския пазар и такива, които губят позиции.

Таблица: Внос на млечни продукти в България (2023 – юли 2025 г.)

Държава2023 (тона)2024 (тона)Изм. 2024/2023 (%)Ян–юли 2025 (тона)Изм. 2025/2024 (%)Коментар
Украйна2 901,36 090,7+109,93 045,5+2,8Силен ръст на евтин суровинен внос (сухо мляко, суроватка)
Италия8 943,89 824,1+9,85 177,0+1,2Запазва позиции при премиум сегмента (моцарела, пармезан)
Чехия5 512,65 866,7+6,43 401,5+0,9Умерен, стабилен растеж – йогурти и кашкавали
Унгария37 321,539 243,7+5,219 249,1−50,9Рязък спад през 2025 г., вероятно заменен от местно производство
Румъния44 430,748 391,9+8,944 768,0−7,5Колебания – запазва значим дял, но губи темпо
Полша17 823,215 125,6−15,28 031,0−12,3Загуба на конкурентност при сирената и суроватката

Украйна – изненадващият лидер по растеж

През 2024 г. вносът на млечни продукти от Украйна нарасна с над 109% спрямо предходната година – от 2,9 хил. т до 6,1 хил. т.
Тенденцията продължава и през първите седем месеца на 2025 г., макар и с по-умерен темп. Украинският внос е основно концентриран в сухо мляко, суроватка и някои видове сирена с по-ниска цена, които намират пазар в индустриалната преработка и евтините марки в търговската мрежа.

Извод: Евтиният суровинен ресурс и близостта на пазарите правят Украйна фактор в ниския ценови сегмент на българския млечен пазар.

Италия – стабилен растеж при високия клас продукти

Вносът от Италия бележи стабилно увеличение с около +9,8% за 2024 г. и запазване на обема през 2025 г. Италианските продукти – моцарела, маскарпоне, пармезан – са насочени към средния и високия ценови клас и намират реализация основно в ХоРеКа сектора.

Извод: Българските потребители запазват интерес към „премиум“ млечните изделия, независимо от общата инфлация в хранителния сектор.

Чехия – умерено, но устойчиво нарастване

Чехия показва плавен ръст от около 6–7% през 2024 г., задържайки позициите си и през 2025 г. Този стабилен темп се дължи на съгласувани договори между български търговски вериги и чешки производители на йогурти и кашкавали.

Извод: Чехия се превръща в надежден доставчик за средния пазарен сегмент у нас.

Държави с отстъпление на българския пазар

Унгария – рязък спад след силен 2024 г.

Вносът от Унгария, който нараства с около 5% през 2024 г., се срива с над 50% през първите месеци на 2025 г.
Причините вероятно са комбинация от по-високи транспортни разходи и увеличен вътрешен капацитет на български преработватели, които заместват част от унгарския внос с родно производство.

Извод: Унгария губи конкурентоспособност в ценовия сегмент на сирената и кашкавалите.

 Румъния – загуба на темпо и объркана динамика

Докато през 2024 г. количествата от Румъния формално нарастват (от 44,4 хил. т до 48,3 хил. т), процентното изражение в официалната таблица съдържа несъответствие. Реалният анализ показва приблизително +8,9% ръст за 2024 г., но след това спад от -7,5% през 2025 г.

Извод: Румъния запазва значим дял във вноса, но показва признаци на изчерпване на растежа.

 Полша – стабилно понижение

Полският внос намалява с около 15% през 2024 г., тенденция, която продължава и през 2025 г. Основните засегнати продукти са сирена и суроватка, които се заменят с по-евтини украински и чешки алтернативи.

Извод: Полша губи ценовото предимство, което имаше в предишните години.

Какво означава това за България

  1. Диверсификация на вноса – България вече не зависи от ограничен кръг доставчици (като Полша и Унгария).
  2. Навлизане на евтин украински внос – създава натиск върху цените и поставя предизвикателства пред местните млекопреработватели.
  3. Запазване на премиум сегмента – италианските и чешките продукти задържат позиции, което показва стабилно търсене на качествени стоки.
  4. Регионален натиск – Румъния и Унгария губят влияние, което може да отвори възможности за българския износ в обратна посока.

Обобщение

Българският пазар на млечни продукти през 2023–2025 г. се движи между евтиния внос от Изток и премиум сегмента от Западна Европа. Това създава натиск върху местните производители, но и възможности за преструктуриране и износ в нови ниши.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here