След години на объркани отчети, забавени приеми и почти пълна липса на ясна информация за реалното изпълнение на европейските програми в земеделието, Министерството на земеделието най-после извади официални числа за загубените средства. Данните са тежки и показват нещо, за което фермерите говорят отдавна – огромни бюджети са останали неизползвани, докато стопанствата се борят с високи разходи, суша, болести и липса на инвестиции.
По официални разчети на Министерството на земеделието, към края на 2025 г. България е загубила общо 310 млн. евро по старата Програма за развитие на селските райони 2014–2022 г. и по новия Стратегически план.
Само по ПРСР неусвоените средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони достигат 193,5 млн. евро. Това са пари, предназначени за модернизация на стопанства, техника, животновъдни обекти, напояване, преработка и инвестиции в селските райони.
Към тях се добавят още 46,7 млн. евро неизползвани средства по инвестиционните интервенции на Стратегическия план. Заедно с националното съфинансиране общата загуба по тази линия достига 117 млн. евро.
Министърът на земеделието Пламен Абровски призна, че реално над половин милиард евро не са стигнали до земеделските производители през последните години. Според него причината е в начина, по който администрацията е управлявала процедурите, приемите и изпълнението на програмите.
Още по-тревожна изглежда 2026 година
Според изчисленията на министерството, ако всичко продължи със сегашното темпо, през 2026 г. България може да загуби още 80 млн. евро европейски средства. Заедно с националното участие сумата набъбва до близо 200 млн. евро.
Това вече не е просто административен проблем. За много фермери тези пари означават:
– нови трактори и техника;
– ремонти на ферми;
– модернизация на животновъдни обекти;
– фотоволтаици;
– системи за напояване;
– мандри и кланици;
– по-ниски производствени разходи.
Вместо това част от стопанствата продължават да работят с остаряла техника и сгради отпреди десетилетия, докато европейските средства стоят блокирани или се губят окончателно.
Опит за спасяване на част от средствата
Все пак от министерството твърдят, че е намерен механизъм поне малка част от средствата да бъдат спасени.
Заместник-министрите, отговарящи за директните плащания и Стратегическия план, са открили възможност 33 млн. евро да бъдат пренасочени към извънредна кризисна мярка.
Идеята е тези средства да се използват за компенсации на фермерите при:
– икономически кризи;
– климатични щети;
– суша;
– природни бедствия;
– загуби от неблагоприятни условия през 2026 г.
Според министерството европейските регламенти позволяват подобно прехвърляне на средства, но първо трябва одобрение от Европейската комисия. След това България ще трябва да направи и официална промяна в Стратегическия план – процедура, която традиционно върви бавно и тежко.
Само два приема при планирани единадесет
Друг сериозен проблем е изоставането на приемите по инвестиционните мерки.
До края на 2026 г. са планирани 11 интервенции, но към момента са отворени едва две. Това означава, че времето за кандидатстване, оценка и изпълнение на проектите става все по-кратко, а рискът от ново изгаряне на средства расте.
Фермерските организации от години предупреждават, че постоянните забавяния водят до:
– отказ от инвестиции;
– невъзможност за планиране;
– изкуствено оскъпяване на проектите;
– загуба на доверие към системата.
Особено тежко това удря животновъдството, където модернизацията изисква големи вложения и дългосрочно планиране.
България ще иска промяна на правилото N+2
Заради риска от нови загуби страната ще настоява пред Съвета на Европейския съюз за промяна на правилото N+2 към N+3.
Правилото N+2 означава, че държавата трябва да усвои европейските средства до 2 години след годината, в която са били заделени. Ако това не стане навреме, неизползваните пари се връщат в бюджета на Европейския съюз и страната ги губи.
При вариант N+3 срокът става 3 години, което дава повече време за приеми, одобрение и изпълнение на проектите, особено при забавяне на администрацията или трудни пазарни условия.
На практика това означава държавите да получат три години вместо две за усвояване на средствата по инвестиционните мерки.
Министърът признава, че шансовете за подобна промяна не са големи, защото трябва подкрепа и от Европейския парламент, и от държавите членки. Въпреки това България ще направи опит, тъй като натискът върху сектора става все по-силен.
Земеделците чакат не отчети, а реални приеми
В сектора отдавна има умора от обещания, стратегии и постоянни промени. За фермерите най-важното остава едно – реално отворени мерки, бързи оценки и навременни плащания.
Защото пропуснатите 310 млн. евро не са просто числа в таблица. Това са несъществуващи ферми, некупена техника, неизградени мандри и стотици стопанства, които са останали без шанс да се модернизират.
А в българското земеделие времето рядко прощава закъсненията.
