Когато една крава, овца, коза или теле се разболее, вниманието естествено се насочва към диагнозата, лекарствата и основното заболяване. Храненето обаче често остава на заден план. А при тежко болно преживно животно то не е второстепенна грижа, а част от самото възстановяване.
Причината е в особеностите на храносмилателната система. Работата на търбуха зависи от огромна общност от микроорганизми, които участват в разграждането на храната. Когато животното продължително време не се храни, тази система също се променя. Затова продължителното гладуване, рязката смяна на дажбата или неправилното насилствено хранене могат да създадат нови проблеми вместо да помогнат.
Болното животно не се храни като здравото
При заболяване организмът променя начина, по който използва хранителните вещества. Производството на мляко или растежът могат временно да намалеят, но в същото време защитните механизми на организма се активират и потребностите от определени хранителни вещества могат да се увеличат.
Особено показателен е случаят с високата телесна температура. При нейното повишаване обменът на веществата може да се ускори. Данните в разглеждания научен обзор показват, че метаболитната скорост може да се увеличи с около 5–13% при всяко повишаване на температурата с един градус.
Така се получава привидно противоречие – животното яде по-малко, но организмът му може да има по-високи потребности от някои хранителни вещества.
Затова лечебното хранене не означава просто да се даде възможно най-много храна. Целта е да се осигурят достатъчно енергия, белтъчини и течности, без храносмилателната система да бъде претоварена.
Кога храненето става особено важно?
Не всяко болно животно се нуждае от еднаква хранителна подкрепа. Възрастните преживни животни имат известен резерв и могат за известно време да компенсират намаления прием.
Ситуацията се променя, когато апетитът рязко спадне, заболяването е тежко или продължава по-дълго. Тогава храненето постепенно се превръща в един от важните фактори за възстановяването.
При преценката трябва да се вземат предвид общото хранително състояние, телесното тегло и кондиция, продължителността на отказа от храна, видът и тежестта на заболяването, възрастта, продуктивността и репродуктивното състояние. Важно е също дали храносмилателната система продължава да работи нормално и каква е прогнозата за възстановяване.
Особено значение има и способността на животното да приема храна доброволно. Ако то все още проявява интерес към храната, първата задача е този прием да бъде запазен, вместо веднага да се преминава към по-агресивни методи на хранене.
Енергията трябва да се дава с мярка
При болно преживно животно енергийните потребности често се доближават до необходимото за поддържане на жизнените функции. При високопродуктивните животни трябва да се отчете и продукцията.
В началото не бива рязко да се увеличава количеството сухо вещество. Като ориентир се посочват до около 2–3% от живото тегло дневно, но конкретното количество трябва да бъде съобразено със състоянието на животното.
Мазнините могат да повишат енергийната концентрация на дажбата, но и тук прекаляването не е решение. Твърде високото съдържание на мазнини може да наруши нормалната работа на търбуха. В разглеждания източник като ориентировъчна горна граница се посочват около 5–7% от сухото вещество на дажбата.
Белтъчините също имат значение
При болните животни потребностите от качествен белтък могат да се увеличат. Това е особено важно при животните, които приемат малко храна. Дори дажба с нормално съдържание на белтъчини може да се окаже недостатъчна, ако общото количество изядена храна е силно намалено.
Затова храненето трябва да бъде съобразено не само със състава на дажбата, но и с реалното количество, което животното успява да приеме.
В крайна сметка лечебното хранене започва с правилната оценка на животното. Не става дума просто за това „какво да му дадем“, а за това как да се поддържат едновременно организмът и нормалната работа на храносмилателната система.
При преживните търбухът не е обикновен резервоар за храна. Той е жива система, от чието състояние до голяма степен зависи възстановяването. Затова грижата за храненето по време на заболяване е част от грижата за самото животно.
БОЛНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ И ХРАНЕНЕТО:
Храненето на болното животно е част от лечението
