До 2034 година светът ще яде повече месо, ще пие повече мляко и ще разчита все по-често на животински продукти. Това е реалистична прогноза, основана на растящи доходи, масова урбанизация и променящи се хранителни навици – особено в държавите със средни икономически възможности. Но колкото и примамливо да изглежда това бъдеще за производителите, то идва с дълъг списък от предизвикателства – най-вече за околната среда и социалното равновесие.
Расте търсенето – но не навсякъде еднакво
Очакванията са през следващото десетилетие консумацията на продукти от животински произход да се повиши средно с 6% на човек от населението. Това включва не само традиционните меса като говеждо, свинско и пилешко, но и риба, яйца и млечни изделия.
Разликите обаче са ярки. В някои части на света – предимно в развиващите се държави с умерено добри икономики – се предвижда нарастване на потреблението с 24%, докато в най-бедните региони дневният прием от такива храни едва ще надвиши 143 килокалории. За сравнение – минималната здравословна граница е около 300 килокалории от животински продукти дневно. С други думи, достъпът до хранителна плътност остава силно неравномерен.
Повече производство, повече животни… и повече метан
За да се посрещне нарастващото търсене, световната аграрна и рибна продукция ще трябва да нарасне с 14%, като се разчита главно на подобрена ефективност в страни с технологично напреднало производство. В частност, животновъдството ще добави 17% към обема си, а броят на животните глобално ще се увеличи със 7%.
Това обаче не е без последици. Очаква се парниковите газове от аграрния сектор да се покачат с още 6% до края на периода, въпреки внедряването на по-ефективни методи. Казано просто – да, всяка крава ще отделя по-малко метан, но ще има много повече крави.
Хранене за всички, вреди за никого – възможно ли е?
Има и по-оптимистичен сценарий, макар и по-трудно постижим. При него, чрез инвестиции в технологии, по-добри фуражи, прецизно земеделие и акцент върху качествена продукция, може да се постигне както подобряване на глобалното хранене, така и намаление на емисиите с до 7% под сегашните нива.
Това обаче изисква политическа воля, пазарен натиск и ясно планиране – особено в държави, в които разминаването между реално потребление и необходим хранителен минимум е твърде голямо.
Прогнозите сочат, че до 2034 година около 22% от всички консумирани калории в света ще преминават през граници. Това прави отворените пазари, справедливите митнически правила и международното сътрудничество незаменими инструменти за глобална продоволствена сигурност.
Растящото глобално търсене може да бъде златен шанс за българските производители на мляко, месо и яйца. Но успехът ще зависи от умението да се предложи качествен продукт, отговарящ на екологичните очаквания на съвременния пазар.
Не е достатъчно да се увеличи продукцията – трябва да се работи по устойчивост, по ефективност на фуражите, по намаляване на отпадъците и емисиите, както и по диференцирано предлагане – от сирена до млечни деликатеси с добавена стойност.
