Узрялото сирене съдържа най-много микропластмаси сред млечните продукти, показва ново проучване
Микропластмасите – малки фрагменти от разградена пластмаса – отдавна се откриват във водата, рибата, почвите и дори в човешкото тяло. Сега учените установиха, че те присъстват в значителни количества и в сирената. Най-силно засегнати са узрелите сирена, следвани от пресни сирена и млякото.
Изследването, публикувано в списанието Science of Food, е извършено от учени от Университета в Падуа (Италия) и Университетския колеж в Дъблин (Ирландия). Те установяват, че микропластмасите навлизат в млечните продукти чрез различни пътища – от храната за животните, през суровото мляко, до облеклото и оборудването, използвани в млекопреработвателните предприятия.
По данни от проучването узрялото сирене съдържа средно 1857 частици на килограм, прясното сирене – 1280 частици, а млякото – около 350 частици на килограм. Най-често откриваните пластмасови материали са полиетилен терефталат (PET), полипропилен (PP) и полиетилен (PE).
Причината сирената да са най-засегнати според авторите се дължи на самия производствен процес – при отделянето на суроватката твърдите съставки, включително микропластмасите, се концентрират. Освен това, дългото съхранение на узрелите сирена в пластмасови опаковки допълнително увеличава риска от отделяне на частици.
Авторите подчертават, че „като се има предвид сложността на млечния сектор и широкото използване на пластмасови материали по цялата производствена верига, е от решаващо значение да се идентифицират пътищата на замърсяване, за да се гарантира безопасността на храните и да се оценят потенциалните здравни рискове“.
Пластмасовото замърсяване се смята за особено опасно поради възможните му връзки с различни здравословни състояния, включително рак. Въпреки че ефектът върху млечните продукти е по-слабо изследван, новите данни повдигат въпроси за дългосрочните последици.
Предишни проучвания вече са открили микропластмаси в мляко на прах, пакетирано мляко, масло, заквасена сметана и кисело мляко. Например, при изследване на турска млечна напитка, най-високата концентрация на пластмаси се наблюдава след етапите на хомогенизиране и пастьоризация, докато в пробите от сурово мляко не са открити пластмаси.
Микропластмасите се установяват в размер под 150 микрометра, подобно на частиците, откривани в други храни и напитки. Това предполага, че независимо от конкретния производствен процес, замърсяването вероятно става по сходни начини.
Замърсяването може да произлиза от оборудването за обработка, от механичното износване на пластмасови части, от въздуха или от самите опаковки. Сивите частици например се свързват с пластмаси за контакт с храни – фолиа, капачки, облицовки – докато прозрачните PET-фрагменти са свързани основно с опаковъчни материали.
„Разликите в нивата на замърсяване между трите вида продукти, анализирани в проучването – мляко, прясно и узряло сирене – предполагат, че именно сирената са най-податливи на пластмасово замърсяване, вероятно заради по-сложните процеси и използвани материали“, допълват учените.
Те настояват за бъдещи изследвания на ниво мандра, които да обхванат всички етапи от производството. Целта е да се идентифицират конкретни източници на замърсяване и да се изработят ефективни стратегии за ограничаването му.
