България също е под натиск – фермери, учени и общество търсят баланс
Европейският съюз планираше през септември министрите на околната среда да утвърдят целта за намаление на нетните емисии с 90% до 2040 година (спрямо 1990). Вместо това 11 държави, сред тях Франция, Германия, Италия и Полша, поискаха темата да се изнесе на ниво държавни и правителствени ръководители. Така ключовото решение се отлага поне до октомври.
Това поставя ЕС в деликатна позиция. ООН вече е определила края на септември като краен срок за представяне на климатичните планове за 2035 година. А Бразилия – домакин на тазгодишната среща на върха за климата (COP30) – настоява страните по Парижкото споразумение да внесат целите си на 24 септември в Ню Йорк.
Разделени позиции в държавите
Франция е сред най-настойчивите за отлагане, Германия също предпочита дискусия на по-високо равнище, а Италия и Полша виждат нужда от „по-реалистичен“ подход, за да се избегне прекомерен натиск върху икономиките.
Натиск върху фермерите в цяла Европа
Земеделието е сред най-чувствителните сектори. В редица страни фермерите вече протестираха срещу по-строги изисквания – ограничения върху торове, пестициди и задължението за оставяне на част от земята „необработена“ за биоразнообразие. Според тях, без компенсации и финансова подкрепа, това ще доведе до по-ниска продукция и до повишени цени на храните.
Българската картина
В България вече е приет Национален енергиен и климатичен план, който цели намаление на емисиите с 78,2% до 2040 година и достигане на климатична неутралност до 2050 година. Заложени са и цели за възобновяема енергия – 44% в отоплението и охлаждането и около 30% в транспорта до 2030 година.
ЕК обаче отправи критики – липса на конкретни мерки за улавяне на въглерод, за ядрено гориво и за адаптация към климатичните промени.
Обществото е разделено. 96% от българите смятат адаптацията към климатичните промени за важна, но едва 50% я определят като национален приоритет в близките години. В същото време фермерите предупреждават, че новите екоизисквания ще утежнят разходите и административната тежест, ако не бъдат придружени от справедливи компенсации.
Научни изследвания потвърждават промените – по-чести суши, горещини и влошаване на почвената влага в Южна и Източна България. Решението според експертите е адаптация: нови сортове, промяна в агротехнологиите и по-добро зониране според климатичните условия.
Европа няма право на застой
ЕС винаги се е стремял да бъде лидер в климатичната политика. Отлагането на целите за 2040 година обаче изпраща двоен сигнал – едновременно за амбиция и за колебание. За България дилемата е същата като в другите страни: как да се намери баланс между устойчивост и конкурентоспособност, между екоизисквания и фермерска реалност.
Ясно е едно – климатът не чака. Въпросът е дали Европа ще се справи като единен съюз, или ще продължи да лавира между амбиции и натиск отвътре.
