Проф. Лалева за предимствата на новата технология в Земеделския институт – Стара Загора
Проф. д-р Стайка Лалева е директор на Земеделския институт – Стара Загора от 2004 година. Завършила е през 1981 година ВИЗВМ – Стара Загора, специалност „Зооинженерство“. С дългогодишен опит в науката, практиката и управлението на животновъдни системи, проф. Лалева е сред най-уважаваните специалисти в своята област.
Въпрос: Проф. Лалева, от колко време сте махнали клетките и сте въвели новата технология за групово отглеждане на телетата в института?
Отговор: От две години вече не отглеждаме телетата в клетки, а групово – с майка-робот за хранене. Първите три дни след раждането те получават коластра в родилното помещение, където са в индивидуални боксове. След това ги прехвърляме в общо дворче, където всички телета бозаят от майката-робот.
Тя сама дозира млякото – всяко теле има чип и получава точното количество според възрастта и килограмите си. Повече не може да изпие. Хубавото е, че нуждата от човешка намеса е много по-малка.
Използваме висококачествени млекозаместители, а в робота можем превантивно да добавяме пробиотици. Така имаме възможност да избягваме употребата на антибиотици и подпомагаме борбата с антимикробната резистентност.
В началото имаше нужда да се обучи персоналът, но машината сама се почиства, дезинфекцира и дозира млякото, което минимизира човешките грешки. Преди хранихме с кофи или шишета с биберони – там трудно се контролира чистотата и температурата.
За нас решението беше изключително добро. Нямаме проблеми със здравословното състояние – и през зимата, и през лятото телетата се чувстват отлично.
Въпрос: Откакто сте въвели новата технология, какви са наблюденията Ви относно заболеваемост и смъртност?
Отговор: И преди, и сега не сме имали висока смъртност при телетата. Но груповото отглеждане е по-близо до самата биология на животните – до техните естествени нужди. Виждаме, че те са по-щастливи, когато са заедно. В групата си изграждат йерархия, играят, движат се.
Нямаме проблеми с конкуренция или агресия между тях, няма отпадане на телета. Понякога по-доминантно теле се опитва да изблъска по-малко, но роботът не му подава мляко – знае, че си е получило дозата. Стои малко, после си тръгва, а по-малкото спокойно бозае.
Въпрос: Вие имате дългогодишен опит като зоотехник. Как оценявате промяната спрямо старите методи?
Отговор: От 1986 година съм била зоотехник във ферма. Тогава телетата се гледаха групово, с големи дворчета, и проблеми не сме имали. После, когато дойдоха клетките, много фермери си мислеха, че така ще спестят място – но според мен не е така.
Сега сме оставили една-две клетки само за демонстрации – за да показваме на фермерите при обученията: „ето старата технология, ето новата“.
Въпрос: Колко струваше майката-робот, която използвате?
Отговор: Нашият струваше около двайсет и няколко хиляди лева (приблизително дванайсет хиляди евро), но вероятно сега цената е малко по-висока. Все пак фирмите, които ги предлагат, имат консултанти и дават възможности за разсрочено плащане – на два или три пъти. Те не настояват да продават на всяка цена и дори помагат при обучението на персонала.
Важно е фермерът да не гледа на това като на разход, а като на инвестиция. От правилното развитие на телетата през първите три месеца зависи по-нататъшното им развитие и млечността при първа лактация. Когато животните боледуват в този период, после имат по-ниска продуктивност.
Въпрос: Какви съвети бихте дали на фермерите, които обмислят да преминат към такава технология?
Отговор: Много е важна хигиената – мястото, чистотата, отношението към телетата. Здравето им зависи и от храненето на майката през бременността, особено през последните три месеца.
След раждането телето трябва да получи коластра възможно най-бързо – първата коластра е решаваща за имунитета. А после идва човешкият фактор: телетата усещат кога човек е нервен или груб. Ако се държим внимателно, те са спокойни, растат по-добре и после ни се отблагодаряват – с растеж и с мляко.
Въпрос: В заключение – как бихте обобщили опита си с тази технология?
– Плюсовете са много повече от минусите. Единственият минус е първоначалната инвестиция. Но ако тя се подпомогне – например чрез европейски програми или регламент – решението е очевидно.
Това е пътят. Ако искаш да имаш здрави телета и стабилно млекопроизводство – това е технологията, която си заслужава.
Б.а. – Груповото отглеждане с майка-робот не е просто новост, а завръщане към природната логика – към начина, по който телетата растат заедно, здрави и социални. По-малко стрес, по-малко труд, по-малко болести – и повече бъдеще за стадото.
Интервюто е взето на 29 септември, 2025 г. в Земеделски институт – Стара Загора.
инж. Ст. Димитров
