Балансът по веригата от фермата до регала отдавна не е просто нарушен – той е брутално изкривен. Текущите пазарни анализи разкриват невиждана досега концентрация на търговска мощ. Абсурдът е пълен: в икономическото сърце на Европа – Германия – едва четири търговски гиганта диктуват правилата на близо 85% от пазара на храни. Този олигопол не просто притиска преработвателите, той бавно, но сигурно задушава първичното производство, оставяйки фермерите на дъното на хранителната верига.
Капанът на оборотите и парадоксът на „защитата“
Сегашната европейска Директива срещу нелоялните търговски практики (UTP), която трябваше да бъде щит за уязвимите, се оказа поредният ялов административен инструмент. Причината? Изкуствено наложените лимити за оборот. Според сегашната рамка, ако едно предприятие надхвърли определен мащаб, то автоматично бива лишено от защита срещу търговския диктат.
Това е сериозен структурен дефект. Една средно голяма мандра може да има висок оборотен капитал заради обема на суровината, но изправена срещу международен търговски конгломерат с милиардни бюджети, тя си остава джудже. Когато веригата притисне преработвателя, той няма полезен ход, освен да прехвърли тежестта надолу – върху изкупната цена на млякото. Настояването на Асоциацията на млечната индустрия (MIV) за пълно премахване на тези лимити е закъснял, но критично важен вик за оцеляване. Защитата трябва да зависи от позицията по веригата, а не от цифрите в счетоводния баланс.
Хроника на търговския рекет: Четирите големи греха
Големите търговски вериги отдавна са превърнали нелоялните практики в печелив бизнес модел. Четирите най-агресивни инструмента, които спешно изискват въвеждането на обща, безкомпромисна генерална клауза за забрана, са:
Данък „присъствие“ (Такси за листване): Абсурдната практика производителите да плащат хиляди евро само за „привилегията“ продуктът им да стъпи на регала.
Търговски хазарт за чужда сметка: Внезапно и едностранно прехвърляне на пазарния риск върху доставчиците при промоции или лошо планиране от страна на супермаркета.
Хронична липса на ликвидност: Нарочно забавяне на плащанията за вече доставена и продадена продукция, което принуждава мандрите да крепят чужд бизнес, докато затъват в дългове.
Узаконен брак: Произволно връщане на непродадена стока обратно на преработвателя, дори когато срокът на годност е изтекъл заради лоша логистика на самия магазин.
Тънката граница: Регулация, а не държавен капитализъм
Реформата обаче не трябва да прекрачва границата на пазарната икономика. Опитът показва, че всеки опит за директно държавно регулиране на цените води до дефицит, сив сектор или тотално блокиране на пазара.
Бизнесът не иска чиновници да определят цената на кашкавала или сиренето. Искането е за чисти правила на играта. Свободата на договаряне трябва да остане свята, но тя е възможна само тогава, когато и двете страни на масата имат еднакви права, а не когато едната държи пистолет, насочен към бизнеса на другата.
Прогноза за фермерския сектор
Ако европейските и националните регулатори не преминат от фаза на „загриженост“ към реални санкции и законодателни промени, преработвателният сектор ще продължи да се свива. Резултатът за фермерите ще бъде пагубен – още по-нисък марж, невъзможност за покриване на разходите за фуражи и горива и в крайна сметка – фалити. Устойчивостта, за която толкова се говори в Брюксел, минава първо през справедливото разпределение на добавената стойност. Без работещи механизми срещу пазарния монопол, фермата винаги ще плаща сметката за лукса на регала.
