Рубрикта се води от Михаил Михайлов
През последните месеци, международните животновъдни медии непрекъснато пишеха за голямо търсене на говеждо месо, предричаха високи цени, някои дори сложиха заглавия като – „Само богатите ще си купуват говеждо“.
Засега не се случва нищо такова. Цената в Ирландия стой на едно ниво. Анализаторите дори казват, ако цената на месото – кланичното, е по-ниска от 5.47 евро/кг, а то няма да има никаква рентабилност при производството. Става дума за 500 кг бикове – кръстоски на Холщайн с Херефорд.
От прогнозите обаче е вярно, че най-голяма е консумацията на говеждо месо в ирландските семейства – 94.7%, докато агнешкото са опитали само 54% от домакинствата.
- 94,7% от домакинствата са закупили говеждо месо (ръст от 0,1% спрямо предходните 12 месеца);
- 77,3% от домакинствата са закупили свинско месо (спад от 1,2% спрямо предходните 12 месеца);
- 54% от домакинствата са закупили агнешко (спад от 0,4% спрямо предходните 12 месеца).
Ирландците да не ги мислим, а да се върнем у нас.
В момента на пасищата има половин метър трева, и нашите говедовъди – месодайно направление, мислят как по-правилно да си управляват пасищата си, за да имат по-малко разходи при храненето.
У нас в момента, по отношение на цената, е затишие пред буря. Дори можем и да кажем, „лъвът се готви за скок“ – дано това да не се случи. Знае се само, че през последните месеци изкупната цена на живо тегло при говедата отиде надолу. Каква ще е цената ще разберем само след месец.
На 10 октомври свършва периодът на задържане. На 10 октомври животните качени в парковете и планината, изпълняващи програми, ще слязат, и е нормално веднага да започнат продажбите. Защото няма и една тревичка по пасищата.
Има и няколко тревожни симптоми, че цената ще е надолу.
В момента голяма брой от депата, които събираха телета за Косово, Албания и Турция, не работят по някакви причини. Това не е добре, защото по статистика годишно се изнасят до 50 000 телета. Трябва да се справим с ваксинацията и карантинния срок по отношение задължителното ваксиниране на животните.
Прогнозата, относно цената в момента, не е от най-добрите. Анализаторите казват, че миналата година е била „меката“ за цената на говеждото.
Като плюс, може да се каже, че започнахме да уважаваме телешкото. В момента върви промоция на телешки бургер от Абърдин в една от „веригите“ и прави впечатление, че доста хора си отиват с по двете телешки кюфтета в кутийката.
И тук идва мястото да си зададем въпросът, откъде ще дойде телешкото месо.
Нали учим уж хората да консумират телешко. Какво можем да произведем в нашите ферми и кой ще го произведе.
Преди двадесетина дена се проведе Съветът по месото. Много организации имащи по-малко или по-голямо отношение по веригата месо бяха включени да участват в Съвета. Интересно, че най-големия производител на месо в България, сектор мляко, нямаше представител. Вероятно НСГБ в най-скоро време ще изпрати писмо до министъра на земеделието, да бъде включен в Съвета по месото.
Основните производители на месо, което отива на българските рафтове, са говедовъдите от млечен сектор, и тези, които са нито млечни, нито месодайни.
Защо.
Млечните крави, в началото на настоящата година са 197 000 броя. Останалите крави са 163 000 броя. В т.ч 22 000 под селекция от автохтонните породи. В селекцията влизат и 15 200 бр чистопородни животни, от известните ни месодайни породи в света. И на практика другата голяма група, която дава телета за месо, са т.н крави с бозаещи телета, други ги наричат безпородни, но тези крави са 125 000 броя и дават голяма част от месото. Това е така, но това месо не стига до рафта. В повечето случаи, се използва за лична консумация.
Да се опитаме да проследим и пътя на телетата или месото.
От чистопородните, комерсиални породи, почти нищо не стига на българския пазар. Женските, почти всичките се оставят или продават за разплод. Съдбата на една част от мъжките е същата, тези които останат за клане, месото им се дава в луксозните ресторанти и за изготвяне на специални колбаси, и останалото месо се изнася в чужбина. Голяма част от мъжките телета на останалите крави, имащи кръв в някаква степен от месодайни бици, се изнасят живи за Албания, Косово и Гърция. Другата част от тях се колят, и също месото им се изнася.
От тази сметка става ясно, че месото на рафта идва най-вече от кравите за мляко.
Нормално е, който произвежда най-много, гласът му да е най-важен, и съответно да се тика напред, защото там са резервите. Как ще стане това, Съветът трябва да каже. Много държави напоследък се насочват да подпомагат именно кравите за мляко, и тези с бозаещите телета.
В Беларус са сметнали, че само с 15 грама да се увеличи прирастът дневно при едни и същи разходи за кг продукция, ще се получат хиляди тонове месо в повече.
За Гърция, всички вече знаете за гръцката система за подпомагане на говедовъдите, без значение от направлението, и тази година в техните кланици е предвидено да се заколят 90 000 говеда.
У нас през 2022 г са заклани официално в кланици 33 690 броя говеда, в.т ч до една година – 3700 бр.
В Румъния тази година ще се открият две депа за доугояване на няколко хиляди телета годишно. Едното депо е изцяло частна собственост на група фермери, другото е на асоциацията. Предвидено е подпомагане за изграждането на още няколко подобни депа. От министерството на Румъния искат да спрат порочната практика, която се наблюдава и у нас, да се изнасят телета до 200 кг и след това да се внасят колбаси изготвено от месо на тези румънски телета.
Какво правят другите по отношение увеличаване производството на месо от кравите млечно направление, ще научите в следваща тема на седмицата.
Накрая все пак трябва да се даде отговор на въпросното заглавие на темата на седмицата: – Имат ли място фермите за мляко на рафта за месото.
– От сегашното състояние на говедовъдството ни, основният доставчик на месо на рафтовете, ще се осигурява от млечния сектор на говедовъдството ни.
Михаил Михайлов
