Торовете поскъпват рязко, фермерите влизат в нов цикъл на несигурност
Нов ценови удар разтърсва земеделието в Европа – този път отново откъм торовете, разход, който трудно може да бъде заобиколен или намален без последствия. Само за няколко седмици цените на азотните продукти скачат с около 55%, а причините са познати, но натрупани до крайност – напрежение по световните пазари, затруднени доставки и скъпа енергия.
Зад това поскъпване стои проста зависимост. Производството на торове е пряко обвързано с природния газ и когато неговата цена тръгне нагоре, ефектът се пренася почти незабавно. Така фермерите отново се оказват в ситуация, при която разходите растат по-бързо, отколкото пазарът на продукцията може да ги поеме.
Временен буфер днес, по-тежък сезон утре
Част от стопанствата засега успяват да задържат удара. Причината е, че са направили покупки още в началото на сезона, при по-ниски нива. Този буфер обаче е временен. При следващите кампании новите цени вече ще бъдат част от реалността и ще се отразят пряко върху разходите.
При едно зърнопроизводствено стопанство от порядъка на 1000 декара, дори умерено увеличение в цената на торовете може да добави хиляди евро (в скоби – левовата равностойност) към общите разходи за кампанията. А това е разход, който трудно може да бъде компенсиран, без да се рискува намаляване на добивите.
ЕС подготвя стратегия, но евтино решение няма
На този фон Европейската комисия подготвя нова стратегия за торовете, която се очаква да бъде представена през май. Основната цел е намаляване на зависимостта от външни доставки и насърчаване на вътрешното производство.
Това обаче има своята цена. Производството в Европа е по-скъпо заради високите енергийни разходи и екологичните изисквания. Разширяването му ще изисква сериозни инвестиции, които в крайна сметка отново ще се върнат като разход към земеделския сектор.
Паралелно с това се обсъждат и мерки за по-ефективно използване на торовете – по-точно дозиране, намаляване на загубите и използване на нови технологии. Това не е нова посока, но при сегашните цени вече не става дума за избор, а за необходимост.
Натискът се прехвърля по цялата верига
Земеделието обаче рядко предлага бързи решения. Намаляването на разходите за торене почти неизбежно води до риск за добивите. А всяко колебание в производството бързо се пренася върху пазара на храни.
Така натискът не остава само в стопанството. Той се движи по цялата верига – от полето, през преработката, до крайния потребител. В крайна сметка по-високите разходи за производство неизбежно намират отражение и в цените на храните.
Старата слабост на нов глас
Настоящата ситуация показва нещо добре познато, но често подценявано – зависимостта от външни ресурси остава една от най-уязвимите точки на европейското земеделие. Когато тази зависимост бъде разклатена, ефектът идва бързо и без предупреждение.
Предстоящата стратегия на ЕС ще трябва да отговори не само на текущата криза, а и на по-дълбокия въпрос – как секторът да стане по-устойчив в условия, при които цените на основните ресурси вече не могат да се приемат за даденост. В противен случай подобни ценови шокове ще се повтарят, а всяка следваща вълна ще струва още по-скъпо.
