Тема на седмицата: Виртуалните животни и сънища в „жълто“
Рубриката се води от Михаил Михайлов
Вече си мислех, че седмиците на тази година свършиха и преминах на Тема на годината. Нещата обаче се промениха след като един наш водещ фермер, изряден във всяко едно отношение, и ми каза:
– Да знаеш, откакто казаха, че ще проверяват животните за марките, започнах да сънувам сънища в жълто.
Отговорих му, така: – На мода е да се сънуват сънища в розово, ти ми говориш за жълто.
Фермера ми каза: – Имам 1000 животни във фермата. По цял ден съм при тях и гледам имат ли марки, не е ли паднала някоя. Няма време да ги огледам за други недостатъци. Жената и тя гледа марките в залата. Вечер, като заспя, всичко ми е в жълто. Вместо да сънувам някоя балерина в жълто или някоя жълта хубава крава, виждам само жълти марки.
Погледнах в уикипедия и човека се оказа прав – жълтите сънища са символ на възможно предателство, депресия, измама, неискреност. След това говорих по въпроса за виртуалните животни, с големия наш и уважаван фермер Димо от Спасово:
– „Нищо, че е зима, знам, че ще падне млякото, ама веднъж завинаги да ги отсеем тези с виртуалните крави и да останем реалните фермери“ – ми каза Димо. Това бяха достатъчни мотиви да се напише нещо по този проблем.
От много години назад си спомням, по няколко пъти в годината се зачеква въпросът с виртуалните животни. Започва се една офанзива, която трае няколко дни. Открият се няколко ферми с няколко стотин несъществуващи животни и до тук. Минава половин година, отново следва изказване на отговорни хора за този проблем, пак атака, пак 500 невидими животни и някоя друга глоба. Интересното при тези проверки, е че винаги се казва, че имаме 25-30% „кравешки духчета“ и от тях не „хващаме“ почти нищо.
Миналата седмица мина под мотото „борба с виртуалните животни“. Министрите в тази връзка направиха няколко изказвания, и то съвсем правилно. Споменатият процент отново бе в рамките на 25-30%. Направиха се и изненадващи проверки в една община и се констатира, че двеста и няколко животни не са били в стадата. Не се съобщиха ферми, имена и съответните санкции. Знае се само, че след Нова Година проверките ще бъдат много по-масирани.
Преди да говорим за виртуалните животни, трябва да си изясним какво означава тази дума.
Виртуален – „като истински“. Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа реализация и е резултат на мисловна дейност – измислен образ, фантазия на индивид, нещо, което е резултат от взаимно споразумение или внушение.
Интересно определение. Значи, измисляш си образ на крава и получаваш субсидия. Ами то си е направо да хванеш „златната рибка“.
Определението казва съвсем точно, какво се случва, и то не от вчера, на „животновъдния подиум“. Министърът съвсем правилно слага на едно от първите места в своята програма да проконтролирва и да се премахнат измислените образи на крави у някои фермери. По този начин ще се увеличи подпомагането на истинските, произвеждащи фермери, а пасищата ще отидат при реалните животни.
Като идея отлично.
Много други министри също така са правили опити това да приключи, и определено не са успели, щом още продължаваме да говорим за голям брой виртуални животни. Поне така казват водещи хора от животновъдството.
Вероятно и сега ще се повторят кадри от миналото – няколко десетки ферми ще бъдат хванати, че не отглеждат животни, ще има глоби, които не се знае дали ще бъдат платени и само след половин година ще дискутираме нова ситуация с виртуалните животни.
Към това трябва да се прибави, че периода е изключително неприятен за фермерите – зима, кал и дъжд. Агнилна кампания, нови правила за някои производствени процеси и др. За последствията от такива проверки съм писал и друг път – намаляване на млякото с няколко тона, абортирали и/или наранени животни, стрес, опасен труд и накрая бъркане в джоба, знаете на кой.
Защо имаме виртуални животни. Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Отговорът е много ясен – да се усвоят едни пари, паднали от небето. Както животните са виртуални, ако има такива има и хора, които правят това, но и те се оказват виртуални, защото никой не ги разбира, кои са.
Така че, твърдението на министъра, че най-големите викачи на протестите, са били хората с виртуални животни, съвсем не е вярно. Пак казвам, ако има такива, те са невидими, извън зрението на хората. Мълчат и чакат да им дойдат парите.
Първият подвъпрос е: къде са тези „кравешки духове“.
Бих ги разделил на три категории.
Първата е на коректните, дето сънуват в жълто. Нещата на терена са така, че винаги имат по някое и друго виртуални животни. Те не са много, но ги има във всяка ферма. Това са заклани животни по необходимост, умрели животни, изгубени животни, за които се чака да им се оформят документите.
Втората категория е тази на кокошкарите. Една група псевдо фермери, които наистина гледат животни само за субсидии. Съответно си манипулират бройките животни. Определено техния брой вече намалява. Това преместване на животни и премаркирането им, мисля, че вече остана в историята. Преди години съм го виждал това чудо, да се местят десетина крави от една ферма в друга, да се отварят без да се деформират марките, с клещи изобретение на мургавите момчета, и да се връщат след проверката на истинския собственик. Но това е минало и едва ли сега някои фермер ще заеме дори и на приятеля си животни. Може би някъде тази схема да се практикува, но тя е определено със затихващи функции.
Третата категория е на големите „играчи“. Те играят на висока топка. Там вече броят на виртуалните „кравешки духове“ е голям. Искам само да кажа, че нямам никаква информация за тази схема. Само съм чувал за това, ама нали хората казват – една лъжа, като се повтори 100 пъти, става истина.
При всичките тези нарушения, е замесен и човешкия фактор. И нещата стават още по-сложни, защото става дума за пари.
Все пак трябва да кажа и някои причини, за да се стигне до тези „„кравешки духове“. Както винаги става, на първо място са виновни фермерите. Те трябва да изпълняват куп задължения, за които искащите не са им осигурили условия.
На първо място това е идентификацията. Марката трябва да се постави след раждането на телето. Всъщност системата тук е 3-7-20.
До 3 ден трябва да бъде известен практикуващият лекар – забележете на хартиен носител.
До 7 ден трябва да бъде поставена марката и до 20 да се внесат документите за издаване на паспорт.
Някой правил ли е сметка, какво струва това на фермера – като пари и време. Значи той най-напред трябва да отиде до доктора, да си купи марките. Следва раждане и до третия ден да му занесе на хартиен носител известието. Следва слагането на марката. Идва ред за оформяне документите за паспорта и накрая ходене до държавния лекар да го получи.
От години говорим за електронни паспорти и все още ги чакаме. Говорих с един практикуващ лекар и той ми каза, че за една марка се попълват три документа.
Следва качеството на марките. Реда на одобрение на марките ми е ясен. И възниква въпросът, защо например в Германия падането на марките е 2-4%, а у нас е повече от 20-30%, а и техните животни ходят на паша. Определено има недостатъци в марките, които се предлагат на фермерите.
Към нередовните са и телетата, които се открият без марки – най-вече при млечните стада. Мъжките телета тук са нежелани и фермера гледа да се отърве по всякакъв начин от тях. НСГБ внесоха предложение за подпомагане именно тези телета, като се субсидират.
Следват животните, които трябва да се заколят по необходимост. Съгласно законодателството, това може да стане във фермата и месото да остане за консумация от фермера. Идват животните, които са изядени от хищници, които са умрели по някакви причини. Екарисажите все още не покриват цялата страна. И какво да прави фермерът, обикновено загробва животното и чака момент да го оправи по документи. Ако в този момент дойде проверка, той е в нарушение.
Скоро бях при група фермери и ги попитах дали при тях е идвала кола на екирисаж – хората точно си бяха платили такса екарисаж във ветеринарната лечебница. Един от тях се усмихна и ми отговори: – Нашите животни не умират.
Следва системата на ветеринарната служба. С години се казва, че се работи по нея, и все още нищо не се случва. В нея могат да бъркат доста хора – лекуващ лекар, областен лекар, централен лекар. Събират се десетина човека. И най-важното, нашите фермери не могат да видят какво се случва в стадата им. Разбирате ли, да не знае какво става с неговите животни. Къде са, има ли ги, живи ли са или умрели. На няколко пъти се прави опит, да се даде достъп на фермерите до техните ферми в системата, дори сами да попълват някои данни, но това така и не се случи.
Накрая искам да успокоя нашите фермери, че докато не се решат тези на пръв поглед дребни въпроси – качествени номера, мобилни кланици, коректно подадена информация от фермерите, създаване на служба към МЗ – Вътрешна сигурност, ще продължат да сънуват жълти сънища.
Михаил Михайлов
