Картинката става още по-мрачна. Връщайки се във времето назад, когато си припомних какви заглавия имат публикуваните ми статии. Наистина се уплаших. Да, те са жестоки, но реалистично и без грам преувеличение. Дори с доза прикриване на някои грозни картини. А заглавията въобще не са в унисон със заглавието на списанието АгроПари, но пък публикациите в това списание могат да помогнат много на фермерите.
Страшно звучат повечето заглавия. Дано някои от управляващите да разлисти списанието и ги прочете, защото когато рафтовете останат празни, както вече се случи в съседни на нас страни, ще е късно.
„Животновъдството: „да бъдеш или не“,
“Какъв ни е хала в млечно говедовъдство“,
„Ще уцелим ли „ваксата“ за управлението на животновъдството ни“, “Харакири за овцевъдството“
„Възхода и падението на овцевъдството“
“ Месо на рафтовете“,
„Къде са животните“,
„Да спасим българското мляко“
„Животновъдството: Крачка в Неизвестното“.
Това са все заглавия, зад които са наредени проблемите в нашето животновъдство. Всичкото това, обаче трябва да се преживее, да се каже, формулира, аранжира за да се преодолее кризата.
Някои трябва да направи това.
Министрите, се опитват да направят нещо, но през последните години се сменят като носни кърпички. Дори нямат време да седнат на стола и огледат секретарките, и вече ги няма.
Сегашния министър г-н Вътев, иска да оправи нещо, но то не може да стане за няколко месеца. Една от идеите му е да създаде група към МЗ, която да помага за износа на български животни и земеделска продукция. Всъщност това иска и повтаря и всеки фермер. За какъв износ обаче говорим. Най-напред нямаме излишни животни за износ. Повечето влизат в кланиците и около кланиците и едва максимум 40 000 живи телета годишно се насочват през границата и още 400 т месо. Произведените у нас животни, които влизат в кланиците, въобще не могат да задоволят нашият пазар. По същия начин стой въпросът с млякото. Вносното прясно мляко все повече завзема щандовете за млечни продукти. Нямаме също лицензирано пристанище за износ на животни, нямаме работещо тържище, вероятно и карантинни депа. Ами какво ще изнасяме, задава ли си някой този въпрос.
От началото на годината до края на септември са заклани само 23 000 говеда и 174 000 бр агнета и овце, при налични 360 000 крави и над милион овце и кози. В кланично месо, закланите животни представляват 6 700 т, или грубо казано килограм месо за деветте месеца на годината на човек. Какъв износ, какви пазари. Разбира се, нишата в тази посока трябва да се използва. Как, ще трябва да кажат хората на които им се плаща за това – администрацията, експертите, науката, анализаторите и още куп служби, качени на това клонче.
Другата идея на министъра също се възприема добре от половината фермери – предаваш продукция, получаваш субсидия. Въпросът е, че се искаше да се заложи висока продукция за всички крави. Ако примерно се беше приело предложението от 6000 кг мляко от крава за година, в интервенцията за селекция, там щяха да останат 20-30 000 бр крави, за които този таван е изпълним много отдавна. Тук трябва да се отбележи, че тези крави се отглеждат най-вече големите ферми. Точно обратното на едно изказване, че големите ферми не искали да се увеличава тавана за мляко. При такова изискване ще отпаднат най-нуждаещите се от селекция ферми, тези които трябва да вървят напред, тези които едвам достигат 4000 кг мляко от крава и то с голямата „помощ“ на продажба на мляко за изхранване на животни или криворазбраната помощ на мандрите. В момента средната млечност на крава за мляко у нас за 2022/2023 г е 3 628 кг според Евростат. Кога ще стигнем 8000 кг за да сме конкурентноспособни. Сметнете. По 200 кг ръст годишно при цялата млечна популация, ще са ни необходими цели 30 години за да стигнем тези осем тона мляко. Погледнато реалистично за да се увеличи продукцията днес от крави и овце единствената възможност, това е увеличаване броят на животните. Това обаче няма да стане, защото, ако се вгледаме в справката за броя на младите животни, ще видим, че оставените за ремонт животни на стадата са на половината от необходимото.
Следва въпросът – какво да се прави. Определено със селекция няма да можем да увеличим продуктивността на животните бързо. Защо, ще разберете след малко. Вариант две е увеличаване броят на животните. И следва въпросът къде – в така рекламираните семейни ферми от политиците или в средните и големи ферми.
Въпрос две – откъде ще дойдат младите животни. Възможно е да се внесат. Трудна работа – високи цени, заболявания по животните в най-големите производители на юници, трудно финансиране. Другият начин е да се произведат у нас, от нашите фермери. За това обаче трябва да има осигурен производител и осигурен купувач. Цената също ще бъде висока. Нашите проучвания показват, че стойността на една качествена юница, произведена у нас, е около 3500 лв три месеца преди раждането. Това означава подпомагането на производството на млади животни – предложение което отдавна е направено от НСГБ.
Третият голям въпрос пред говедовъдството, е модела. Политиците, пък и от министерството, непрекъснато повтарят да върнем семейните ферми. Вероятно тези хора отдавна не са ходили на село или спестяват някои неща. Непрекъснато рекламират връщане на село, откриване на ферми, социален живот и още куп постулати. Все пак когато се говори за изхранването на народа, трябва да се гледа по-реалистично на това. На всички е ясно, че малките ферми не могат да изхранят страната. Тяхното предназначение и съществуване е съвсем друго. Определено те не могат да осигурят задоволяването на страната ни с мляко.
Следва …..
