Рубриката води от Михаил Михайлов
Темата за месото е огромна.
Резултатите от производството ни са повече плачевни. В същото време, всички анализатори в Европа и света предвиждат голям ръст на цената на месото и дори някои прогнозираха, че вкусът му ще знаят само богатите.
ФАО е загрижен как ще изхранва тези 8 милиарда души. Китайците вече не ядат само ориз, а наблягат на стековете. Индийците тръгват по техния път. Следват африканските страни. Освен като количество, хората вече взеха да търсят и качество. Започнаха да познават вкуса на различните стекове и не можеш да ги излъжеш с гръмки имана като Рибай стек или Три тип стек и да сервираш стек от „месодаен Холщайн“ – преди време и такъв се предлагаше по магазините.
Голямата заплаха обаче е появата на изкуственото месо. Първият опит за хамбургер с изкуствено месо, засега се проваля. Поне така пише в западната преса, че се затварят заведения. В този бизнес, обаче са вкарани милиарди долари, и инвеститорите няма да се откажат от изкуственото месо и да инвестират в крави.
И следва големият въпрос, как да увеличим производството. На съвета е направено предложение да се увеличи броят на животните и така да увеличим месото. Много наивно, много номадски.
Къде са резервите. На първо място да се сложи ред в изкупуването и клането на животните. Изкупвачите на практика са балансьора на пазара и ако ги няма тях, нашите фермери ще си видят в чудо. Проблемът е, че тези хора винаги печелят, докато за фермерите остават трохите.
Какво трябва да се случи – да има възможност клане по необходимост, мобилни кланици, клане в по-големите села в регламентирани кланици, и възможност за продажба в магазинната мрежа, поне в района където се намира фермата, от която се налага да се коли, и още куп други неща, свързани с клането на животните.
Дали работи този модел може да се провери в Румъния, те работят по него от няколко години. У нас имаше една еуфория за кланици по места, но когато дойде време за действия, кандидатите бяха много малко. Дори идеята за две големи кланици трябва да се проиграе. Може пък този модел да е печеливш.
За да има месо, трябва да има животни. За да има животни, те трябва да се родят. След това да не се натоварят на камионите и да заминат в някои Балкански страни, а да се угоят у нас, и съответно да се заколят у нас, и месото да се обработи у нас.
Така че, всичко от принадената стойност да остане у нас.
Това означава по-големи заплати и пенсии за всички. За да се случи всичко това трябва да се случи нещо. На първо място увеличаване плодовитостта на кравите – разбирай повече заплодени крави, повече телета. Определено по този показател сме много зле. Дори и там където използват незнайни бици за естествено покриване – има такава теория на фермерите. По статистика за година се отчитат 100 000 телета до 12 месеца.
Пита се, къде са станалите още толкова, които е трябвало да се родят.
На първо място е фактора проблем при заплождането и дълъг период между ражданията. Г-н Арбов, наш експерт, работещ в чужбина, в една своя лекция сподели, че периода между отелванията, ако е повече от 420 дни, фермерът трябва да се замисли – ще го бъде или не. Навремето, стопанство което постигне 70% плодовитост, зоотехника или бригадира се изпращаха на екскурзия до СССР. Ако постигнеш по висока плодовитост заминаваш за ГДР. Да ви кажа, честно и мен ме изпратиха и беше прекрасно на немското море. Интересно ще бъде, е ако сега се внедри такъв стимул, къде да изпращаме нашите фермери. Това обаче не означава, че министерството или ССА не могат всяка година да връчват награда за ферма с най-добри показатели по отношение плодовитостта.
След първия извод: – Трябва да се сложи ред в изкупуването, предвижването и клането на животни;
Следва и втория извод: подобрявайки процента на плодовитостта до оптималното при кравите ще получим два пъти повече телета /съгласно статистиката/ – това означава и два пъти повече месо, че и повече.
За да стигнем до месото обаче трябва да опазим родените телета. В момента загубата на телета е много голяма в млечните ферми. Мъжките телета са направо проблем за фермерите. Цената никаква. Много пъти консумират повече фураж и мляко, отколкото пари ще вземе стопанина при продажбата.
Очаква ги и следващата изненада. Забрана за транспортиране на теле преди да е навършило 28 дни. Това вече се изпълнява в няколко страни от ЕС.
Много от фермерите не водят никаква борба за опазване на проблемни телета – обикновено ги оставят да умрат. Къде отиват след това, знаете много добре.
И следва третия извод: да се опазват всички родени телета.
Ами не е трудно, щом другите го правят. НСГБ няколко пъти внася предложение за интервенция за подпомагане отглеждането на телетата, без значение дали са от млечни крави или месодайни. Бяхме активно подкрепяни и от месодайните асоциации, но това не се случи. За сметка на това, гърците го направиха, и ако всичко стане така, както са го планирали, ще имат за клане 97 000 телета тази година.
У нас, от всички категории говеда, през кланици са минали не повече от 40 000 бр говеда за година.
Следва продължение …..
Михаил Михайлов – Изп. Директор НСГБ
