Мандрите са приели 428 730 хиляди литра мляко до юли`26 година, като кравето държи 95% от преработката

Овчето и козето мляко правят силен сезонен скок, но кравето остава без конкуренция по обем

Кравето мляко продължава да държи почти целия пазар на суровината за млекопреработвателните предприятия в България. За първите седем месеца на 2026 година мандрите са преработили общо 451 246 хиляди литра мляко, като 428 730 хиляди литра от тях са краве мляко.

Така кравето мляко формира 95% от общото количество, постъпило за преработка през периода януари – юли.

Данните на Министерството на земеделието и храните показва едновременно с това ясна сезонна картина при останалите видове мляко. Докато кравето мляко осигурява огромния обем за мандрите през цялата година, овчето и козето мляко рязко увеличават количествата си през пролетта, достигат пик през май и след това започват да намаляват.

Над 428 милиона литра – в хиляди литри

В официалната статистика количествата са представени в хиляди литри и именно в тази мерна единица трябва да се разглеждат данните.

За януари – юли мандрите са преработили:

Кравето мляко има огромна преднина. Количеството от 428 730 хиляди литра е близо 28 пъти по-голямо от преработеното овче мляко и почти 79 пъти по-голямо от козето. Това ясно показва зависимостта на българската млекопреработвателна промишленост от производството на краве мляко.

Май беше най-силният месец за кравето мляко

При кравето мляко най-голямото месечно количество е отчетено през май – 66 706 хиляди литра.

Динамиката по месеци за кравето мляко:
 – Януари: 59 157 хиляди литра;
 – Февруари: 55 252 хиляди литра;
 – Март: 65 450 хиляди литра;
 – Април: 63 976 хиляди литра;
 – Май: 66 706 хиляди литра;
 – Юни: 61 229 хиляди литра;
 – Юли: 56 960 хиляди литра;

След май започва намаление на преработеното количество. През юли то вече е 56 960 хиляди литра, или с около 14,6% по-малко спрямо май. Въпреки това количеството остава високо и показва, че кравето мляко продължава да осигурява основната суровинна база на мандрите и през летните месеци.

Овчето мляко направи най-силния сезонен скок

Докато при кравето мляко движението през годината е сравнително плавно, при овчето сезонността се вижда много по-ясно:
 – През януари са преработени едва 512 хиляди литра.
 – През март количеството достига 1 417 хиляди литра.
 – През април се увеличава до 3 186 хиляди литра.
 – Пикът идва през май – 4 219 хиляди литра.

След май количествата започват да намаляват: юни – 3 162 хиляди литра, и юли – 2 129 хиляди литра.

Така през май мандрите са преработили над 8 пъти повече овче мляко спрямо януари. За седемте месеца общото количество достига 15 314 хиляди литра. Това е пряко отражение на сезонния характер на овцевъдството – с настъпването на пролетта млечността на стадата се увеличава, а към лятото започва постепенно да намалява.

Козето мляко също стигна своя връх през май

При козето мляко картината е сходна. От 135 хиляди литра през януари количеството се увеличава до 393 хиляди литра през март, 711 хиляди литра през април и достига пик от 1 706 хиляди литра през май. През юни са преработени 1 192 хиляди литра, а през юли – 1 172 хиляди литра.

Общо за седемте месеца мандрите са поели 5 458 хиляди литра козе мляко, което също подчертава ясния сезонен ритъм.

През юли  общата преработка на мляко е намаляла

Общото количество мляко, преработено през юли, е 60 514 хиляди литра. Това е най-ниското ниво от май насам (за сравнение през май са преработени 72 888 хиляди литра, а през юни – 65 845 хиляди литра).

Месечна картина за януари – юли 2026 г. (в хиляди литри):

Какво означава това за говедовъдството

За производителите на краве мляко числата са достатъчно категорични: кравето мляко е неизменната суровинна база на българското млекопреработване (95% от общия обем).

Това означава, че състоянието на говедовъдния сектор има пряко и незабавно отражение върху работата на мандрите. Всеки спад в броя на млечните крави, млечността или количествата, които фермите реализират, оказва натиск върху цялата индустрия.

В същото време сезонната картина при овчето и козето мляко показва защо тези производства трудно могат да заменят кравето мляко като основна суровина. Те имат своята ключова роля за традиционните продукти и за разнообразието на пазара, но количествата са многократно по-малки.

Първите седем месеца на 2026 година препотвърждават извода: кравето мляко продължава да бъде гръбнакът на сектора, докато овчето и козето следват своя сезонен ритъм.

Източник: Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“, бюлетин „Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2026 година“. Данните са предварителни.