Нашата публикация
25 лв за българско гражданство на литовска крава
се посрещна с голям интерес от нашите читатели.
Михаил Михайлов Изпълнителен Директор на НСГБ дава разяснения по случая.
– „Наистина интересна, но неприятна ситуация. От Съюза вече сезирахме с писма администрацията, която има отношение по този случаи – МЗХ, ДФЗ, ИАСРЖ и Съвета по генетични ресурси.
С нашето писмо не правим разследване на случая. Искаме да ни се отговори точно правомерни ли са били действията на проверяващите и кой носи отговорността, ако не са били правомерни. Не се явяваме нито, като разследващ орган, нито да раздаваме правосъдие.
След получаване на отговора, нашият фермер ще реши, какво да предприеме.
В нормативните документи доколкото си спомням имаше записано, че зоотехническите сертификати трябва да стоят във фермата и при поискване трябва да се представят на проверяващите. Никъде не е казано, че трябва да се превеждат. Още повече, че в Регламента е казано, че се издава само един сертификат, който важи дори при смяна на собственика. Това беше обаче преди десетина години.
В сегашно време, в което непрекъснато говорим за дегитализация, електронни книги и регистри, за дронове и не знам какво още, е просто смешно да се изисква сертификатите на хартиен носител и да са налични във фермата. Става дума за над 300 000 сертификата в страната годишно, допълвани със сертификатите на ремонтните животни, които влизат в стадото.
С други думи тази купчина от хартия представлява 600 бр топчета изхабена хартия. Ами това си е направо една малка гора. Тези сертификати си стоят спокойно и тихо в стаичките на фермерите и събират праха. Не се използват за нищо. Тук допълвам, някои организации вземат такса за издаването на този сертификат. В други държави се издават такива сертификати само на животните, които се продават за разплод и купувача плаща доста голяма сума за нашите представи за това. При всички случаи над 50 евро, а при конете много повече. От една година ИАСРЖ внедри една „шпионска” програма, както и казвам – тук поздравления за директора на агенцията Георги Йорданов, че направи тази работеща програма.
В тази програма или регистър, както се казва, са отразени всички животни, които имат издаден сертификат. Доколкото зная, програмата е свързана с офисите на фонда и ОД по земеделие и те също могат да я ползват.
Ето защо единственото ни предложение, дадено от Председателя на НСГБ- инж. Димитър Зоров и ние сме го написали в нашето писмо е, да се прекрати практиката да се искат сертификатите от фермерите при проверките. Те да се ползват по предназначение при продажба на животни. Нека този път, науката, специалистите и администрацията да не цитират точки от Регламентите, че не позволяват това, а да намерят начин да намалят безумните задължения на фермерите.
Ще цитирам как се действа в Германия, поне в Съюза на Саксен-Анхалт. Ако потрябва сертификат за дадено животно, селекционерът с код влиза в центъра, който обслужва асоциацията, поръчва сертификата и след няколко секунди той е вече на официалната бланка по Регламента /това вече е направено от нашите РА/ със съответните подписи и печати. Дава се на купувача, който си го плаща. На фермера въобще не му трябва сертификат за собствените животни, в които са описани само номерата и породата на родителите и прародителите, без никаква друга информация.
Предоставям ви и писмото до институциите за да се запознаят говедовъдите.
Национален Съюз на Говедовъдите в България
Тел: 0889982027 email: [email protected]
==================================================
Изх : № 28 / 07.10.2021г
До
Г-н Борис Михайлов
ИД на ДФЗ
Гр.София
Уважаеми Господин Михайлов,
Искаме да ви известим за следното. Наш фермер, член на НСГБ, отглежда месодайни крави. Съвсем нормално, преди известно време му е направена проверка от инспектората на ДФЗ, в частта животни под селекционен контрол.
След извършване на проверката, и съответно заснемане на животните, отчитане на ушните марки, и преглед на документите, е съставен съответния протокол.
Като заключение: Фермерът е известен да представи в офиса на инспектората зоотехническите сертификати на проверените 24 крави. Кравите са от породата Абърдин Ангус и са включени Родословната книга на Развъдната организация, която ги контролира и съответно имат зоотехнически сертификат издаден от литовската служба заселекция.
Кравите са купени от Литва. Същите са участвали и други години в схемата за селекционен контрол и съответно са вземали субсидия. След представянето на оригиналните сертификати, от инспектората са накарали нашият фермер да преведе документите на български език и съответно да ги легализира. Фермерът не е получил писмено искане за това.
Казано му е само устно, но въпреки това той ползва услугите на фирма за да легализират животните. Човекът не е от вчера говедовъд и знае, че ако не направи това, ще бъде отразено в протокола за прегледа и съответно тези животни няма да получат субсидия. За легализирането на тези документи той е заплатил 600 лева. Преди да поискат сертификатите от инспектората са направили проверка в регистъра на ИАСРЖ и е установено, че животните съществуват в този регистъра.
Възникват следните въпроси, на които някой трябва да отговори:
– Имат ли звената на инспектората официален документ от Централното ръководство, който ги задължава да искат легализиран превод на зоотехническите сертификати на вносните животни.
– С тези действия на инспектората се показва, че на всички вносни животни трябва да се легализират зоотехническите сертификати. Все пак в България се отглеждат няколко десетки хиляди такива животни. Ще им се искат ли сертификати.
– Съгласно ЗЖ или друг нормативни документи свързани с вносни животни, трябва ли да се превеждат зоотехническите сертификати.
– От 01.05.2005 г Литва е член на ЕС. Нейният език е официален за ЕС, както и нашия. Според нас, незаконна е принудата за превод. Да се провери кой е изисквал превода, да се постави под отговорност и съответно възстановят парите на фермера.
– Предложение: да се прекрати практиката за изискване на зоотехнически сертификат на животните, защото същите са отразени в регистъра на ИАСРЖ и Родословната книга на Развъдната асоциация която контролира съответната ферма. При проверка от звената на ДФЗ тези сертификати се преснимат.
Уважаеми Господин Михайлов, въпросът с легализацията на сертификати не е маловажен за нашите фермери. Голяма част от тях отглеждат животни от внос и продължават да внасят с което и помагат за по-бързото решаване на въпроси по подобряване породния състав и обогатяване генофонда на стадата в страната.
Разчитаме на вас да получим бързи и точни отговори за решаване на проблема – зоотехнически сертификат. В противен случаи няма да изпълните вашето обещание което дадохте, че служителите на ДФЗ трябва да са в услуга на фермерите.
С поздрав: инж. Димитър Зоров -Председател на НСГБ!
