Рубриката се води от Михаил Михайлов
Годината я започнахме с 553 000 бр говеда от всички категории в оборите и в това число
– 355 4000 бр крави,
– телета под 1 година – 109 000 бр и
– юници 66 000 бр.
Вие може да направите сметка, какъв брой животни могат да влязат в кланиците и да осигурят нашето продоволствие на голям процент от говеждо месо. Вероятно доста над 100 000 бр.
Какво показва статистиката за производството на говеждо месо за осемте месеца на 2024 г. В кланиците (където единствено е разрешено клането на ЕРД) са заклани общо 21 870 бр говеда от всички категории. Най-голям е броя на закланите крави и юници 14 100 бр, телета до 12 месеца са едва 2530 бр, и най-много носещите месо са мъжките животни над 12 месеца са само 5 240 бр.
При този брой заклани говеда, сме далече от нормите за осигуряване говеждо месо за страната ни. В сравнение с осемте месеца на 2023 г сме заклали в повече 1 650 бр говеда, което може да го смятаме за един малък успех. Излязлото от кланиците говеждо месо за осемте месеца на настоящата година е 4574 т, което е в повече отпреди една година с 235 т или с цели 5.4%.
Вместо извод ще кажа, че за първите 8 месеца сме осигурили по 700 грама говеждо месо на глава от населението.
С какво друго се характеризират тези осем месеца по отношение месопроизводството ни от говеда. Отново официални данни.
Изкупна цена на угоени телета – 4.67 лв за кг живо тегло. Това е с 5.7% в повече на годишна база, но ако тази цена е вярна е изключително ниска за угоени телета, независимо от коя порода са.
Цена на едро на телешко трупно месо – 14.32 лв за кг.
Цена на дребно телешки шол – 23.09 лв за кг.
В сравнение отпреди една година имаме увеличение на цените с 5%.
Определено месото от наши крави е с една от най-ниските цени в сравнение с ЕС, едва 340 евро за 100 кг трупно месо, срещу 480 евро за 100 кг в Швеция, с най-висока цена. С най-ниска цена е месото във Финландия, Словения и Гърция.
Изводи: производството ни на говеждо месо е същото както и през миналата година, което означава, че за една година нямаме и крачка напред.
Какви са резултатите от производството на говеждо месо, вътрешен пазар, износ и внос за първите осем месеца на годината.
Съгласно законодателството на страната, говедата могат да се колят само в регламентирани кланици и по фермите, когато се използват за храна на фермерите.
Данните обаче показват друго. За 2023 г в кланиците са заклани 33 300 бр. говеда от всички категории, по фермите са заклани 59 800 бр.
Равносметката е всичко произведено говеждо месо 16 193 т в т.ч 7027 т в кланици и 9 166 т в стопанствата. Изнесени са през 2023 г 6040 т говеждо месо или за нашия пазар остават 10 153 т или средно по 1.560 кг на човек годишно.
Трябва да се отговори най-напред на въпроса: КЪДЕ СА ГОВЕДАТА и ако се намерят, трябва да се отговори на следващия въпрос: – защо не влизат в кланиците? Къде може да ги търсим?
- Настоящата година вероятно ще бъде върхова по отношение износа на живи говеда. Очаквам не по-малко от 60 000 бр телета на 180-220 кг живо тегло да са станали „жители“ на Албания, Косово, Гърция и др.
- В това няма нищо лошо, ако цената е по-добра от тази, която дават у нас. Данните за миналата година показват точно това. Вносното месо е с малко по-ниска цена от тази, която е у нас.
- Другият проблем за нашите месопреработватели е малките количества и не ритмичност, които осигуряват нашите кланици. Това ги кара да купуват от чужбина, защото не е проблем да си поръчат например 2 тона филе и да го получат. Коя наша кланица може да осигури това количество и то с еднакво качество.
- Следващата причина за малкия брой заклани животни е липсата на кланици за говеда в много райони. Тогава какво става – знаят всички.
- Липсата на организация за клане на животни по необходимост. Тук мъглата е пълна.
- Следват не винаги регламентираните търговци на живи животни, за които невъзможни неща няма. В един момент, фермерите си казват – добре, че са те за да избегнем големите административни изисквания.
- Гореказаните причини доведоха до това, че при подпомагането на фермерите, относно клането на животни в кланици, имаше много малък брой кандидати. Резултатите след затваряне на мярката показват, че дори ще останат пари, поради липса на кандидати. А не трябва да забравяме, че става дума за почти двугодишен период.
Вероятно има и още много други причини, но и тези са достатъчни да се направят изводи:
- На първо място, експертите да направят анализ на сегашната ситуация и да излязат с предложения, какво да се прави, а не да се нахвърля едно „докладче“ и да се иска мнението на фермерите. Който прави анализът да дава предложения и да защитава тези предложения до реализирането им. Именно така науката ще каже тежката си дума. Няма друг кой да го направи.
- Да се реши въпросът с клането на говеда в райони, в които няма кланици за говеда.
- Може да се обсъди и предложението на г-н Вътев за две или една мега кланица в страната.
- Да се реши въпросът с клане по необходимост, имаме опита на други страни с използването на мобилни кланици и локални такива. Ще можем ли обаче да се справим.
- Депа за угояване. Нямаме и не се говори за тях. В други страни държавата помогна за изграждането на депа за доугояване, напр. Румъния. Нашите телета влизат в чуждите депа, угояват ги и след това ни ги връщат под формата на колбаси.
- На научни форуми се чу и предложение за организиране на мега производство на храни близо до големите населени места. Въпрос, който трябва да се обсъди, но според мен това беше модерно преди 20 години.
- НСГБ преди година внесе предложение за увеличаване производството на месо от млечните крави. Мълчание. Браншовата организация на месодайните животни също внесе програма за увеличено производство от месодайните говеда. Също мълчание.
И съвсем закономерно оставаме с едно пакетче кайма, наше производство за цяла година. Дори и по-малко.
България/ Внос на говеждо месо
България/ Износ на говеждо месо-2023/2024 г











