В нашето земеделие загадки, колкото искаш. Ще почнем с решаването на загадката – защо фермерите не кандидатстваха за де минимис по програмата за компенсиране разходите по клането. Наистина парите не са много. Само 230 лв за предадено говедо на кланица, заклано на ишлеме или заклано в собствена сертифицирана кланица, (все пак с повече от 30 лв отпреди година). Тази ставка е обаче три пъти повече, отколкото на глава животно и въпреки това дори това не предизвика фермерите.
Погледнато, това подпомагане бе провалено от фермерите. МЗ направи доста – съгласно сроковете се съобрази с исканията на фермерите, увеличи еднократната сума от 200 лв на 230 лв, общата сума за подпомагане се увеличи също и стана 1 400 000 лв. Сроковете и изискванията бяха опростени.
Резултатът остана негативен, неусвоени са около 400 000 лв и бяха подпомогнати само 142 животновъди за 4809 бр. крави.
Всъщност загадка няма. Съгласно схемата на подпомагане, телетата, които се колят и премират, трябва да са между 10 месеца и 24 месеца и да са престояли най-малко последните четири месеца във фермата, от която ще бъдат дадени на кланица.
И следва парадоксът. Това подпомагане е определено да се даде на производителите на телета, а на практика то отива във ферми, които изкупуват телета, угояват и след това ги колят и продават месото. Основните производители на телета, фермите за мляко, намират начин да се отърват от мъжките телета, защото сметката им да ги угоят и тогава да ги продадат, не им излиза. Дори и с тези 230 лв.
В тази връзка, от НСГБ неколкократно са правили предложение за подобно подпомагане, при което сметката да излиза на фермера, и той да си отглежда мъжките телета. Засега тези предложения не се приемат и над 70 000 телета заминават за чужбина, още толкова се продават на седмица, за разплод се оставят 50 000 телета и загадката е решена. Няма добра програма, няма телета. Има износ на живи телета без никаква принадена стойност, внос на месо за преработка от чужбина и най-лошото неусвояване на субсидията. Добре, че е малка.
Govedovad.com
