2 част/ Наръчник на фермера: Дневник за ветеринарномедицински манипулации и лечение

20.05.2026

Как фермерът се превърна в писар

В модерното животновъдство отдавна вече не е достатъчно животните да бъдат нахранени и издоени. Голяма част от ежедневието на фермерите преминава в попълване на документи, дневници и подготовка за проверки, с които да се докаже кога, как и с какво са лекувани животните.

Ако има документ, който инспекторите от БАБХ почти винаги изискват първи, това е Дневникът за ветеринарномедицински манипулации и лечение. Точно в него най-често се откриват пропуски — липсващи записи, разминавания, грешно изчислени карентни срокове или следи от хаотично попълване. Рискът тук не е просто бюрократичен, а финансов — от сериозни санкции до спиране на субсидии и връщане на мляко от мандрите.

Медицинската история на стадото
Този дневник представлява официален регистър, в който стопаните и ветеринарните лекари са длъжни да описват подробно всяко едно действие, свързано със здравето на животните. В него се вписват заболяванията, леченията, антибиотиците, ваксинациите и обезпаразитяванията.

При проверка инспекторите проследяват пълната история:
– Кое точно животно е лекувано (по ушна марка);
– Какъв точно препарат е приложен;
– Точната доза и датата на манипулацията;
– Спазен ли е карентният срок за мляко и месо.

Много фермери допускат грешката да записват по едно изречение от типа: „Крава болна – поставен антибиотик“. Това е крайно недостатъчно и се счита за нарушение. Данните трябва да бъдат максимално конкретни.

Дата	Номер на животното	Проблем	Използван препарат	Доза	Карентен срок мляко	Карентен срок месо	Лекар
20.05.2026	BG31245678	Мастит	Тилозин	20 мл	72 часа	14 дни	Д-р Иванов

В млечните ферми най-често в дневника влизат маститите, куцотата, следродилните проблеми (като метрит), пневмониите и диариите.

При овцете и козите изключително важни са периодичните масови обезпаразитявания и ваксинации, които също трябва да бъдат надлежно отразени.

Основният проблем е, че в много стопанства записите се правят със закъснение или „по спомен“, което веднага личи при проверка.

Карентният срок – най-рисковата зона

Карентният срок е времето след последното третиране с лекарство, през което продукцията (мляко или месо) не може да се използва за човешка консумация. През този период млякото трябва да се дои отделно и да се унищожава, а животните не могат да се изпращат за клане.

Ако даден антибиотик има карентен срок от 72 часа, това означава три денонощия. При откриване на остатъчни количества от медикамента в общия охладителен съд, мандрата има право да върне цялото количество мляко и да наложи сериозни финансови санкции на фермата. При повторно нарушение стопанството влиза под специален засилен контрол.

За да се избегнат грешки, в големите ферми се използват различни методи за маркиране на лекуваните животни — цветни ленти, марки за крака, специални табели или софтуерни предупреждения, които да сигнализират на доячите.

Какво още сравняват инспекторите?

Проверката на БАБХ вече не се ограничава само до прелистване на дневника. Инспекторите извършват кръстосани проверки, като сравняват:
– Фактурите за закупени лекарства и съвпадат ли количествата в тях с вписаните в дневника;
– Наличието на ветеринарни рецепти за всеки използван антибиотик;
– Ветеринарния договор на фермата;
– Дневните количества предадено мляко (дали има спад в дните, когато е имало лекувани животни).

Петте най-чести грешки, които водят до глоби

Празни периоди в дневника: Изглежда подозрително, ако в голяма ферма с десетки или стотици животни не е отбелязано нито едно лечение или профилактика в продължение на месеци.
Липсващи карентни срокове: Пропускът да се запише кога точно млякото на животното отново е безопасно е сред първите неща, които инспекторите забелязват.
Нечетливи записки и поправки: Задраскванията, липсата на подписи и неясният почерк винаги будят съмнение за подправяне на данни.
Разминаване между лекарства и фактури: Наличието на скъпи антибиотици във фермата без документи за техния произход е тежко нарушение.
Лечение без участието на ветеринарен лекар: Самоволното прилагане на определени групи медикаменти без лекарско предписание носи сериозен риск от санкции.

Дигитализацията като спасение от хаоса

Поради непрекъснато растящия обем от изисквания, все повече фермери в България започват да се отказват от традиционните хартиени тетрадки. Освен здравеопазването, съвременният фермер трябва да следи и доказва планове за торене, вземане на проби, температурни режими, произход на фуражите, движение на животните и мерки за биосигурност.

Преминаването към електронни таблици, специализиран фермерски софтуер и мобилни приложения позволява автоматично изчисляване на карентните срокове и изпращане на предупреждения, когато дадено животно не бива да се дои в общия танк.

Дневникът за ветеринарни манипулации вече не е просто досадно задължение на рафта в офиса. Той е основното доказателство, че фермата произвежда безопасна продукция и работи според европейските стандарти.