През последните месеци българската млечна индустрия е свидетел на тревожна тенденция: докато имитиращите продукти, направени с добавени растителни мазнини, бележат стабилен ръст, производството на традиционно краве сирене върви в обратна посока – надолу. Данните от аграрната статистика ясно показват разминаването между евтиното и автентичното.
Ръст на заместителите
Само за четири месеца – от април до юли – количеството имитиращи сирена нараства от 945 тона до 1 229 тона. Това е близо 30% увеличение за кратък период, което говори за силен пазарен натиск в полза на евтините продукти. В тях млечната мазнина е частично или изцяло заменена с растителни съставки. Ниската себестойност е основното им предимство, но за потребителя възниква въпросът какво губи от гледна точка на вкус и качество.
Спад при кравето сирене
Обратната тенденция се наблюдава при истинското сирене от краве мляко. През май са произведени 6 499 тона, през юни – 6 150, а през юли нивото пада до 5 730 тона. За три месеца загубата е над 10%. Причините могат да се търсят в повишените разходи за сурово мляко, по-високата цена на енергията и натиска от страна на по-евтините заместители.
Спадът е особено показателен на фона на факта, че кравето мляко продължава да бъде гръбнакът на млечната индустрия у нас. Само през юли в страната са добити 56 277 хил. литра краве мляко – над 93% от общото произведено мляко. От началото на годината количеството достига 405 879 хил. литра. Това поставя България в ситуация, в която суровината е налична, но крайният продукт – качественото сирене – губи позиции.
Други продукти от краве мляко
При производството на преработени млечни продукти също се открояват контрастни тенденции. През юни например 7 569 тона са били пакетирани като пресни млека, а заквасените млека достигат 18 300 тона – това е традиционно най-голямата група в млечната индустрия. През юли обаче сметаната се отчита с едва 182 тона, а маслото пада до 66 тона – най-ниското ниво от началото на годината. Такива колебания показват, че пазарът на краве продукти е изключително чувствителен към сезонност, потребителско търсене и ценови натиск.
Какво означава това за фермерите
За фермерите, които отглеждат крави, посланието е двусмислено. От една страна, суровината – млякото – се търси и остава доминираща. От друга, ако производството на традиционно сирене продължи да спада, пазарът за мляко може да се насочи в различни посоки – повече към кисели млека, прясно мляко или дори към износ. При сценарий на трайно засилване на имитиращите продукти, цената на суровото краве мляко може да се окаже под натиск, а доходите на фермерите да пострадат.
Потребителският избор
Не по-малко важен е и изборът на потребителите. Въпреки ценовите разлики, именно търсенето определя производството. Ако потребителите продължат да избират по-евтини заместители, традиционните български продукти могат да останат на заден план. Това поставя въпроса не само за икономиката на сектора, но и за съхраняването на хранителната култура и качеството на българската трапеза.
Данните от последните месеци очертават ясна картина: производството на краве мляко в България остава високо, но преработката му в традиционно сирене намалява. Вместо това ръст бележат имитиращите продукти. Ако тенденцията се задълбочи, ще бъдат засегнати както фермерите, така и потребителите. Дали ще се намери баланс между по-ниската цена и по-високото качество, зависи от политиките, подкрепата към производителите и, най-вече, от избора на купувача.
